Определение № 437 от 06.10.2023 г. на ВКС по н. д. № 742/2023 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. Образувано е по разпореждане № 9789 от 09.08.2023 г. на съдията-докладчик по н.ч.х.д. № 10664/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което съдебното производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност с районния съд в гр. Бургас. Постъпило е становище от прокурор Калин Софиянски от Върховната касационна прокуратура, според което местно компетентен да разгледа делото е Бургаския районен съд. Като обсъди данните по делото, настоящият състав на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение установи следното: Пред Районен съд – гр. Бургас е било образувано н.ч.х.д. № 2328/2023 г. по тъжба на Г. А. А. срещу М. Д. Д. с оглед на престъпление по чл. 147 НК. С определение от 26.07.2023 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Софийския районен съд по подсъдност, като е приел, че доколкото клеветническите твърдения са изнесени в авторски уебсайт на М. Д., който живее в гр. София, претендираното престъпление е довършено именно в гр. София. В Софийски районен съд е било образувано н.ч.х.д. № 10664/2023 г., производството по което е било прекратено с посоченото по-горе разпореждане на съдията-докладчик. В съгласие с утвърдената практика на ВКС по прилагането на материалния и процесуалния закон и практиката на СЕС, с този акт е прието, че претендираното с тъжбата престъпление е извършено на територията на съдебния район на РС-Бургас, защото с този район са тясно свързани личните и икономическите интереси на тъжителя и поради това компетентен да разгледа тъжбата е именно районният съд в гр. Бургас. Изводът на съдията-докладчик от Софийския районен съд е верен, като съобразно с данните по делото и правилата на местната подсъдност компетентен да разгледа делото е именно районния съд в гр. Бургас. Съгласно чл. 42, ал. 1 вр. чл. 36, ал. 1 НПК, меродавно за определяне на местната подсъдност е мястото, където е извършено, респективно довършено деянието, предмет на наказателното производство. В тази насока от значение са обстоятелствата, описани в обвинителния акт, респективно тъжбата. В случая в тъжбата до Районен съд – гр. Бургас, послужила за образуване на настоящото дело от частен характер, се инкриминира клевета, разпространена чрез авторски уебсайт на М. Д.. Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на неверни факти и конкретни обстоятелства с позорящ характер или приписването на престъпление. „Разгласяването“ представлява довеждане до знанието на трето/и лице/а на неистинските позорни обстоятелства или приписаните престъпления. С факта на разгласяването, престъплението е довършено. В случая чрез уеб публикуването на инкриминираните като клеветнически твърдения те са достигнали едновременно в различни населени места и са станали достояние на неограничен кръг лица. Когато разпространението на клеветата е осъществено по този начин, местоизвършването й не може да се обвърже с една единствена териториална единица. В тази хипотеза делото ще е подсъдно на съда, пред който е предявена тъжбата. В настоящия случай, частният тъжител, който е с адрес в гр. Бургас, е сезирал съда в същия град, разпространяването на клеветнически твърдения в района на който би засегнало по най-осезаем начин доброто негово име в обществото. При това положение, компетентен да разгледа делото се явява Районен съд – гр. Бургас, пред който е подадена тъжбата. Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение