Определение № 1250 от 17.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 810/2025 г.

Подадена е молба вх 260021/07.01.2025 г. от С. М. Т., ЕГН-[ЕГН], С. М. Т., ЕГН-[ЕГН] и А. М. Т., ЕГН-[ЕГН] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 966/22.04.2013 г. по ч. гр.д.№ 69/2013 г. на РС-Велико Търново, с което е постановено да се впише в книгата по чл. 49, ал.1 ЗН, че те като наследници на С. Я. Р., починала в [населено място] на 13.06.2011г. на основание чл. 51 ЗН са изгубили правото да приемат оставеното от нея наследство поради незаявяване в определения им срок дали приемат наследството. Със същото определение е вписано приемането на наследството от наследниците на същата А. М. А. и М. А. М.. Молителите твърдят, че поради нередовното им уведомяване не са узнали за определения им от съда срок, в който да заявят дали приемат наследството, оставено от С. Я. Р., починала в [населено място] на 13.06.2011г., поради което срока не е започнал да тече и вписването в книгата по чл. 49, ал.1 ЗН е незаконосъобразно. Ответникът по молбата „Банка ДСК“ ЕАД не взема становище. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Относно допустимостта на молба за отмяна на определение, постановено в производство по чл. 51 ЗН е образувано ТР № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС по два въпроса, от които първия е: „Подлежи ли на отмяна на основание чл. 303 ГПК актът на районния съд по чл. 51, ал. 2 от Закона за наследството?“. Този въпрос е относим към допустимостта на молбата, по който съдът се произнася предварително с определението по чл. 307, ал.1 ГПК. Предвид образуваното тълкувателно дело, изхода от което е определящ за допустимостта на молбата и на основание чл. 292 във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до постановяване на решение по ТР № 4/2024 г. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.