Определение № 8992 от 30.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9384/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на СД „И., Т. и Сие“, гр. София, представлявано от А. Т. и процесуален представител адвокат М. срещу определение №24352 от 15.07.2025г., постановено по административно дело №7286 по опис за 2025г. на Административен съд София град, с което е отхвърлено искане на дружеството за спиране на допуснато предварително изпълнение на заповед №РВТ25-РД48-2 от 26.06.2025 година на кмета на район „Витоша“ – Столична община по чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост. В частната жалба се излагат подробни мотиви и се представят писмени доказателства. Иска се отмяна на постановеното определение и да се постанови спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Представят се данни за образувано гражданско дело №7462 по описа за 2024 година на Софийски градски съд по спор за собственост на имот между дружеството – частен жалбоподател и Столична община, което е насрочено за 18.02.2026година. По делото е постъпило становище от 9.9.2025г. от Столична община район „Витоша“, чрез процесуалния представител, в което се поддържа правилност на определението и неоснователност на оплакванията. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на контрол пред административния съд е заповед №РВТ25-РД48-2 от 26.06.2025 година на кмета на район „Витоша“ – Столична община по чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост, с която е наредено изземване на имот – частна общинска собственост – част от поземлен имот с идентификатор 68134.1930.649 по плана на гр. София, местност Павлово-Бъкстон с размер около 1200 кв.м., заедно с обекти в него – Павилион за охрана, ограда с друкрила врата, еднораменна бариера и метален навес. По т.3 от заповедта е наредено принудително изпълнение. Административният съд е образувал делото и веднага се е произнесъл по искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Приел е, че не са изложени доводи по чл.166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК – фактически основания, които да дадат възможност за превес на частния над обществения интерес. Поради което не са налице основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Определението е правилно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Съдебният акт е надлежно мотивиран. Оплакванията в частната жалба не могат да бъдат споделени като правни изводи като същите не се коментират като такива по същество на спора. Направеното подробно и надлежно изложение във всички постъпили жалби и молби на частния жалбоподател се отнася в две насоки – 1. Подробни описания и доводи във връзка със съществото на спора – дали заповедта на кмета като административен акт отговаря на всички процесуални и материално-правни предпоставки за издаването й и 2. Наличие на твърдения за образувано дело по спор за собственост върху процесния имот пред друг съд. И двете твърдения са неотносими към предпоставките и преценките по чл. 166 за спиране на предварително изпълнение на издаден административен акт. Твърденията по същество на спора дали са налице основанията по чл.65 от Закона за общинската собственост – приложение, компетентност, материални предпоставки – собственик, държател и правно основание и представените писмени доказателства, са изцяло неотносими към приложението на текста от АПК относно преценките за временната мярка „спиране на предварително изпълнение“ по смисъла на чл.166. В този спор за „спиране“ се налага искащия да обоснове подробно и надлежно и при възможност да представи и доказателства за настъпване на такива трудно-поправими вреди, които биха обосновали превес на частния му интерес над обществения – имота се води частна общинска собственост. Видно от представените жалби и молби, доколкото могат да се изведат такива в подкрепа на искането, твърденията на жалбоподателя се ограничават до посочване на премахнати преместваеми съоръжения – еднораменна бариера, павилион, навес.., за които не е изложил никакви доводи как това би довело до настъпване на такива вреди, че те биха били трудно поправими. Относно твърдението за наличие на вещно-правен спор относно собствеността на имота – същият би представлявал евентуално основание за приложение на друг текст на Административнопроцесуалния кодекс и друго процесуално действие. Но не се отразява върху процесуалното действие – временна мярка „спиране“ на предварително изпълнение на административен акт. Определението се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.235 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение