Определение № 397 от 02.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение02.10.2012 г.докладчик Боян Цонев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата от 03.05.2012 г. на Н. Д. Н. и Ж. С. Н. за изменяне на по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по делото касационно решение № 129/03.04.2012 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на направените от тях разноски в производството пред първата и пред въззивната съдебни инстанции по делото. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
С молба, подадена по пощата на 03.05.2012 г. (изпратена по компетентност на ВКС с определение № 311/29.08.2012 г. по ч.гр.д. № 693/2012 г. на Софийския окръжен съд), касаторите-ищци Н. Д. Н. и Ж. С. Н. молят съда да им присъди разноските, направени в първоинстанционното и въззивното производства по делото, предвид изхода на спора в касационното производство по него, т.е. искат изменение по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по делото касационно решение № 129/03.04.2012 г. в частта му за разноските. Ответникът по молбата Т. Д. Г. изразява становище за нейната недопустимост. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира така подадената молба за процесуално недопустима по следните съображения: Разпоредбата на чл. 80, изреч. 2 от ГПК установява особена положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на страната по чл. 248, ал. 1 от ГПК, а именно – страната следва да е представила списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая молителите не са представили списък на разноските по чл. 80, изреч. 1 от ГПК до приключване на последното съдебно заседание съответно пред първата и пред въззивната съдебни инстанции. Това изрично е констатирано и обсъдено в мотивите относно присъждането на разноски към касационното решение, чието изменение са иска. Представянето на такъв списък по делото едва на 19.05.2012 г. – след изрично установения с чл. 80, изреч. 2 от ГПК преклузивен срок за това (а и след подаването на молбата по чл. 248 от ГПК) е без значение и не следва да се взема предвид от съда, съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК. От изложеното следва, че за молителите не е възникнало процесуалното право да искат изменение на постановеното по делото касационно решение в частта му за разноските. С оглед това, молбата им по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение