Определение № 456 от 18.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3507/2013 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Р. Д. от [населено място], срещу определение от 22.02.2013 г. по гр.д. № 17756/2011 год. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 261, т. 1 и т. 4 ГПК въззивната й жалба с вх. № 1000405 от 04.01.2013 г. срещу решение № ІІ-65-94 от 11.05.2011 г., постановено по гр.д. № 5877/2005 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 с-в. В жалбата са изложени съображения за неговата неправилност. Ответната страна не дава отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Същата е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С атакуваното определение СГС е приел, че и след съобщаване жалбоподателката не е изпълнила в срок указанията на съда да представи документ за внесена дължима държавна такса за въззивното обжалване, както и допълнителни копия от въззивната жалба, поради което я върнал като нередовна. Обжалваното определение на СГС е неправилно. С разпореждане от 14.01.2013 г. по в.гр.д. № 17756/2011 г. Софийски градски съд е оставил без движение въззивната жалба на Р. Р. Д. срещу първоинстанционното решение с указания, в едноседмичен срок от съобщението, да представи документ за внесена държавна такса в размер на 25 лв. и четири копия от въззивната жалба. Съобщението е получено лично от касаторката на 18.01.2013 г. и видно от представените с частната жалба писмени доказателства – вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 25 лв. от 25.01.2013 г. на [фирма] и разписка № 012702/PS1000021DLXG на [фирма] от 25.01.2013 г. за приета пратка до СРС по гр.д № 5877/2005 г., настоящата инстанция приема, че същата е изпълнила в срок указанията на въззивния съд. Обстоятелството, че тя е изпратила по пощата необходимите документи предвид указанията на съда, не до въззивния съд, а до първоинстанционния съд, с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ГПК/отм./, аналогична на чл. 62, ал. 2 ГПК, срокът не се смята за пропуснат. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателката е отстранила нередовностите на въззивната жалба, като в указания срок е представила документ за внесена държавна такса за въззивното обжалване и четири копия от въззивната жалба, изпратени по пощата, поради което следва да се приеме, че въззивната й жалба е редовна и следва да бъде разгледана. По изложените съображения, определението от 22.02.2013 г. по гр.д. № 17756/2011 год. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, с което е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 261, т. 1 и т. 4 ГПК въззивната жалба на Р. Р. Д. с вх. № 1000405 от 04.01.2013 г. срещу решение № ІІ-65-94 от 11.05.2011 г., постановено по гр.д. № 5877/2005 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 с-в, следва да бъде отменено и делото се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,