Решение № 1918 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208- 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Община Пазарджик с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2 срещу Решение № 1670/ 16.04.2025г., постановено по административно дело № 1042/ 2024г. по описа на Административен съд– Пазарджик, с което е уважен искът на „Джи Пи Ви Груп“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [адрес] № 8, ет. 1 с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 256, ал. 1 АПК. Претендирани са разноски. В касационната жалба се твърди, че така постановеното, първоинстанционно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че в конкретния случай 5- дневния срок не бил започнал да тече, тъй като решението на Общинския съвет било протестирано от прокурор и във връзка с него имало висящо административно производство пред АС- Пазарджик, тоест то не било придобило материална законна сила. Според жалбоподателят първоинстанционното решение е необосновано, като не бил достатъчно обоснован изводът на съда, че депозитите следвало да бъдат върнати преди влизането на решението на ОС в сила. Твърди се, че изводите на първоинстанционното решение не кореспондирали със съдебната практика. Невръщането на депозита било фактическо действие /бездействие/ и обезщетението за вреди причинено от такова можело да бъде претендирано след признаването му за незаконно, а първоинстанционният съд не бил сезиран с подобно искане. Твърди се, че оспорването на решението от „Джи Пи Ви Груп“ ООД билo извършено след изтичане на 14- дневния срок по чл. 256, ал. 2 АПК. Посочено е, че към датата на подаване на исковата молба нямало съдебен акт, с който съдът да е отменил незаконосъобразен административен акт или да е установил незаконосъобразност на действие или бездействие на администрацията, а според ищеца такъв един акт би бил нужен, за да може да бъде уважен иск за вреда, понесена от твърдяното незаконосъобразно бездействие. Също така, касаторът твърди, че началният момент за дължимостта на законната лихва за обезщетение на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им, като цитира т.4 от Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/ 2004г. Ответната страна– дружеството „Джи Пи Ви Груп“ ООД- град София, чрез процесуалния си представител адв. В. Карабойчев в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователността. Посочва съображенията, поради които следва да се отхвърли жалбата, като Решение № 1670/ 16.04.2025г., постановено по адм. дело № 1042/ 2024г. по описа на Административен съд– Пазарджик да бъде потвърдено, като правилно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение, като поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага съображения, че оспореното съдебно решение се явява правилно, валидно, допустимо и постановено без нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционното производство, по което е постановено и обжалваното решение, е образувано по иск на юридическото лице „Джи Пи Ви Груп“ ООД, против Община Пазарджик с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 256, ал. 1 АПК. Адм. съд е установил, че след проведен публичен търг с явно наддаване за продажба на общински имот, осъществил се на 19.12.2022г., имотът бил възложен на трето лице, а ищцовото дружество било класирано на второ място. Първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че Община Пазарджик неправомерно не е върнала депозита след изтичане на 5- дневния срок по чл. 16, ал. 5 НТК. Това невръщане осъществявало състава на незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 256, ал. 1 АПК като срокът за връщане бил изтекъл на 22.01.2023г. Обяснението било, че депозитът не бил върнат, поради факта, че решението за възлагане на имота не било влязло в сила, заради протест от прокурор срещу него. Тези обстоятелства били съобщени на дружеството от кмета на общината с писма с изх. № 18-00-10-001/23.01.2023г. и изх. № 18-00-102-001/03.02.2023г. В хода на първоинстанционното производство депозитът бил върнат по сметка на дружеството- ищец, въпреки липсата на влязло в сила съдебно решение по адм. дело № 59/ 2023г. на АС- Пазарджик, за което ответникът твърдял, че било с преюдициално значение относно спора по връщане на депозита. Първоначално предявеният иск за обезвреда по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е с размер 25 284.00 лева, представляващи законната лихва върху сумата, внесена като депозит за участие в публичен търг с явно наддаване, а именно 409 320.00 лева, внесени по сметка на Община Пазарджик, за периода 16.10.2023г. – началото на твърдяното бездействие - до 13.03.2024г. вкл. – датата на предявяване на иска пред първоинстанционния съд. В съдебно заседание, с протоколно определение от 11.11. 2024г., първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска досежно размера на претенцията, който размер след промяната възлиза на 22 932,27 лева. Първоинстанционният съд е счел, че е налице незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, а именно от разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба за търговете и конкурсите (НТК). Стигнал до заключение, че са налице всички елементи от фактическия състав, водещ до възникване на отговорност за вреди, причинени от държавата или общината. Съобразно това осъдил Община Пазарджик да заплати в полза на ищеца обезщетение в размер на 22 932, 27 лева и е присъдил в негова полза съдебни разноски в размер на 2805 лева. При така представената фактическа и правна обстановка и след като прецени доводите на страните Върховният административен съд в настоящия състав намери касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционното решение е постановено съобразно материалния закон. Правната последица от изтичането на срока за обжалване, след който започва да тече 5- дневния срок по чл. 16, ал. 4 НТК, е отпадането на правната възможност даденото решение на общинския съвет да бъде обжалвано от лицата, които не са сторили това в рамките на срока. Влизането в сила на решението е отделна правна последица, следваща като момент изтичането на срока за обжалване. Допълнителен аргумент в тази насока е изр. 2 от ал. 4 на чл. 16 НТК, където е посочено, че „в случай, че от участник в търга бъде подадена жалба...органът за приватизация задържа и неговия депозит до окончателно приключване на производството…“. По аргумент на обратното /Per argumentum a contrario/ депозитите на всички останали участници, освен на подалия жалба и на спечелилия търга, се освобождават от органа за приватизацията след изтичане на срока за обжалване на решението. Това е така, защото за тях не би настъпила промяна, като следствие от решението на производството по обжалване на решението, техните депозити не биха служили за гаранция, каквато е и целта на задържането при подаване на жалба срещу решението. Подаденият прокурорски протест, като последица не влияе на срока по чл. 16, ал. 4 НТК. Задължението за освобождаване на депозитите не е следствие от изпълнението на отделно решение. Напротив, това задължение произтича директно от нормативния акт, като негов начален момент е определянето на спечелилия търга участник с решението по чл. 16, ал. 3 НТК, а неговото изтичане не зависи от изпълнението или неизпълнението на съответното решение. Протестът на прокурора спира изпълнението на решението в смисъл, че временно препятства възлагането на имота на печелившия участник. Доводите за възможен правен парадокс при връщането на депозитите преди изтичането на срока за обжалване на решението по чл. 16, ал. 3 НТК са изцяло и напълно несъстоятелни, като решението на тази ситуация може да бъде изведено от самата Наредба за търговете и конкурсите. Според чл. 37, ал. 3 НТК „с решението по чл. 37, ал. 1 НТК…се определя и нов срок, в който класираният на второ място участник следва да внесе отново депозита за участие“. Същото правило следва да бъде приложено по аналогия на основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА при отмяна на решението, с което се определя печелившият участник. В случая е налице бездействие за извършване на действие от страна на административен орган при изискване на нормативен акт, като това задължение възниква пряко от нормативния акт, без да има специфично искане към органа в този смисъл– хипотезата на чл. 256, ал. 1 АПК. За да бъде върнат депозитът е нужно единствено настъпването на едно бъдещо сигурно събитие– изтичане на 5- дневен срок по чл. 16, ал. 4 НТК, като това условие е пряко уредено в нормативния акт. Съответно, защитата срещу бездействие на органа във връзка със задължението му за освобождаване на депозита е искова по чл. 256, ал. 1 АПК като тази възможност не се преклудира с изтичането на някакъв срок, т.е. тя е безсрочна. Според разпоредбата на чл. 204, ал. 4 АПК фактът на незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение– в случая АС- Пазарджик. Действително в т.4 от Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004г. на ОСГК на ВКС, се засяга въпросът относно началния момент на дължимостта на законната лихва при иска за обезщетение на вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавата, общините, държавните или общинските органи. В цитираното Тълкувателно решение, единствено е посочено от кой момент може да бъде искано обезщетението, а именно от признаването му за незаконосъобразно. Началният момент на дължимостта на законната лихва в тълкувателното решение е определен единствено относно обезщетението за вреди причинени от незаконосъобразните действия на администрацията и от незаконосъобразни административни актове. По делото е установен момента, когато е настъпило незаконосъобразното бездействие- невръщане на депозита. В случая единственият възможен начален момент на дължимост на законната лихва е началният момент на бездействието– след изтичане на нормативно установения срок, в който административният орган е трябвало да извърши дадено действие. От момента на неоснователното задържане на паричните средства техният собственик се лишава от възможността да ги ползва и с това той претърпява вреди в размер на дължимата лихва върху главницата. По изложените съображения настоящият състав на ВАС следва да остави в сила оспореното пред него решение на АС- Пазарджик, като правилно. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 2780 лв. Представен е списък по чл. 80 ГПК и доколкото договорът за правна защита и съдействие служи за разписка, съгласно неговите клаузи, съдът следва да уважи изцяло искането при липса на възражение за прекомерност, направено от касатора. На основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, във вр. с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона в размер на сумата от 1421,39 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предложение първо, Върховният административен съд