Определение № 359 от 24.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2436/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. К. срещу разпореждането от 28.07.2020 г. по ч. гр. д. № 85/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е върната частната му жалба срещу разпореждането от 25.06.2020 г., постановено по същото дело за връщане на предходна негова частна жалба. В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт, и се иска отмяната му. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения. За да постанови обжалвания правен резултат съдията от апелативния съд е установил, че с разпореждане от 08.07.2020 г. частната жалба на А. К. срещу предходно разпореждане (от 25.06.2020 г.) по същото дело е оставена без движение, като на страната са дадени указания за отстраняване на нередовностите във връзка със сезирането, а именно – за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Върховен касационен съд на Република България. Изтъкнал е, че в разпореждането са посочени и последиците при неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя. Прието е, че така констатираният недостатък на частната жалба не е отстранен в указания срок, а вместо това жалбоподателят е подал „персонален отговор“, в който е изложил съображения за неправилност на дадените му указания. При тези факти и на основание чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК апелативният съд е върнал частната жалба срещу разпореждането от 25.06.2020 г. по ч. гр. д. № 85/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Обжалваното разпореждане е правилно. Съгласно правилото на чл. 275, ал. 2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. чл. 260, 261, 262 и 273 ГПК. Сред изискванията за редовност на жалбата (вкл. частната жалба) попада и това за прилагане на документ за внесена (платена) държавна такса по сметка на горестоящия съд, който следва да упражни инстанционен контрол върху оспорения акт. При отклонение с това изискване на процесуалния закон администриращият съд съобщава на жалбоподателя да отстрани констатираните нередовности в едноседмичен срок. В случая, съобщение с дадените указания е надлежно връчено на жалбоподателя на 09.07.2020 г., той е предупреден и за неблагоприятните последици в случай на неизпълнение. Въпреки дадените указания обаче, включително и по отношение на изтичането на срока, допуснатата нередовност (за прилагане на документ за платена държавна такса по сметка на ВКС) не е отстранена. Нещо повече - самият жалбоподател не оспорва този факт. Ето защо въззивният съд правилно и законосъобразно е изпълнил правомощията си по чл.275, ал. 2, във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК и е върнал подадената частна жалба. Действията му са съобразени с изискванията и предписанията на императивните норми на процесуалния закон, което налага атакуваното разпореждане да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,