Определение № 826 от 14.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6258/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от Й. А. П., чрез процесуален представител адв.И. А. срещу определение № 98/05.07.2013 г. по гр.д.№ 1393/2013 г. на ВКС, І г.о. Жалбоподателката поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение. Намира за неправилен извода за пропуснат преклузивен срок по чл. 305ГПК, тъй като не е посочено въз основа на какви факти е определен неговият начален момент.Счита, че той не е започнал да тече, тъй като няма възможност да се снабди с доказателство, необходимо по делото- в случая това е лотариен билет ,закупен през декември 1965 г.Намира,че неправилно като начало на срока е определена датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна иска, тъй като тя не й е съобщена. Ответниците по частната жалба С. Г. М. и В. П. С. ,чрез своя пълномощник адв.Д. Г. я оспорват. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в законовия едноседмичен срок, срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение и е процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката молба за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № ІІ-70-84/14.07.2010 г. по гр.д.№5058/2006 г. на Софийски районен съд. Същото е постановено във фазата по извършване на съдебна делба, като делбеният имот е изнесен на публична продан. Решението е влязло в сила на 15.02.2012 г., когато е постановено определение по реда на чл.288 ГПК по гр.д.№1190/2011 г., ІІ г.о.,с което не е допуснато касационно обжалване на решение на въззивния съд по гр.д.№14184/2010 г. на Софийски градски съд за потвърждаването му.Не е представено ново писмено доказателство-лотариен билет, установяващ твърдението ,че процесния имот не представлява съпружеска имуществена общност.Изложени са съображения,че в случаите по чл.303 ал.1 т.1 ГПК молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок,считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, а в случаите по чл.303 ал.1 т.5 ГПК- от деня на узнаване на решението,съгласно чл. 305 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.Приел е, че първото основание ,без да са представени писмени доказателства, е заявено формално и поради това молбата следва да бъде оставена без разглеждане.Относно второто основание е приел,че тя е просрочена, тъй като най-късния момент, в който жалбоподателката е узнала решението е 15.02.2012 г., а молбата за отмяна е постъпила на 21.09.2012 г. след тримесечния преклузивен срок. Настоящият състав на ВКС намира, че определението е правилно. Производството за отмяна е за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, но само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и в определените срокове. В първата фаза се извършва проверка относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна .Тя се изразява в преценка дали молбата съдържа аргументирано изложение на основанията за отмяна и дали не е преклудирана, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно. В случая правилно ВКС е констатирал,че молбата за отмяна не е редовна, тъй като не са представени нови писмени доказателства, а твърдението за наличие на нови обстоятелства е формално.Констатирал е и че е изтекъл при най-благоприятно изчисляване срокът за подаването й на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК от узнаване на решението.Действащият към момента процесуален ред не предвижда пределен едногодишен срок за подаване на молбата за отмяна, както счита жалбоподателката.Отмяната може да има за резултат преодоляване на вече създадената сила на пресъдено нещо на решението и поради това въпросът за наличието на законовите предпоставки за допускането й не може да се тълкува разширително и в полза на молителя. В негова тежест е да подаде редовна, съдържаща обосновани и подкрепени с доказателства основания за отмяна,както и да спази законово определените срокове за подаване на молбата,което в случая не е сторено.Молба за отмяна, която не е редовна и която е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 305 ал.1 т. 5 ГПК е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество. За пълнота на изложението следва да се посочи, че останалите съдържащи се в частната жалба оплаквания не могат да бъдат разглеждани в това производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,