Определение № 2058 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 573/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по депозирана молба от касатора С. С. С. с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 1348 от 13.05.2026 г. по т. д. 573/2026 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО в частта за разноските, като моли присъденото като разход на ответника по касационната му жалба „С.Г. Груп“ ЕАД адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 000 евро да бъде намалено с доводи, че не е съобразено с фактическа и правна сложност на съдебния спор, както и осъществените процесуални действия от процесуалния представител на страната. Изтъква, че предвид задължителното за националните съдилища решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. съдът не е обвързан от установените размери в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да определи по настоящия спор възнаграждение под този размер. Насрещната страна, „С.Г. Груп“ ЕАД, оспорва молбата като неоснователна. Излага, че не са налице предпоставките за намаляване на заплатения адвокатски хонорар, като поддържа, че същият е съответен на осъществената от адвоката работа. Молбата е депозирана в срок от надлежно легитимирана страна и е допустима, но неоснователна. Не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските. Както е приел съдът с определението си от 13.05.2026 г., ответникът по касация доказва извършването на разход за платено адвокатско възнаграждение за представителство пред ВКС в размер на сумата 2 000 евро за осъществена защита по подадената касационна жалба от ищеца по спора. Предвид нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на сторените от него разноски при прекратяване на делото, какъвто е процесния случай. Като отклонение от горното общо правило с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по мотивирано искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Съобразно дадените разрешения с мотивите към т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, запазили действие и след изменението на нормата с ДВ бр. 17/2026 г., основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Прието е, че правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. С измененията на законовата норма с ДВ бр. 17/2026 г. е допълнено, че при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, както и че не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Според настоящия състав на съда не е налице прекомерност на уговореното от ответника по касация възнаграждение за процесуално представителство по спора, като съдът съобразява предмета на делото, засегнатия интерес, събраните доказателства, поддържаните с касационната жалба подробни доводи и възражения, поставените с изложението към касационната жалба въпроси и извършените от процесуалния представител на ответника по касация действия по предоставена правна помощ и защита с депозирания писмен отговор на касационната жалба. По поддържания с молбата по чл. 248 ГПК довод, че съдът не следва да се съобразява с установените в Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимуми, следва да бъде добавено, че на съда му е служебно известно решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, задължително за всички съдилища в Република България/ чл. 633 ГПК/, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба. Цитираната задължителна за съдилищата съдебна практика се съобразява от настоящия състав на съда и при дължимата преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не взема предвид разпоредбите от Наредба 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение