Определение № 580 от 09.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3799/2022 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 519/11.01.2024 г. ответникът по делото „Електроразпределение Север“ АД моли съда да „допълни“ постановеното по делото касационно решение № 232/18.12.2023 г. в частта му за разноските, като присъди в полза на молителя всички сторени от него разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, както и по отношение на прекратената част от касационното производство. С постановеното по делото касационно решение № 232/18.12.2023 г. съдът е присъдил разноски в полза на молителя, поради което приема, че молбата е не за допълване, а за изменение на решението в частта му за разноските по делото. Насрещната страна – ищците К. С. С. и Р. Б. Р., в отговора си с вх. № 1470/25.01.2024 г. поддържат, че молбата на ответника е недопустима, като просрочена. Молбата е процесуално допустима – подадена е в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице; молителят своевременно е представил и списък на разноските (лист 59 от делото), с което е спазено и формалното изискване на чл. 80 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С постановеното по делото въззивно решение № 754/13.06.2022 г. по възз. гр. дело № 834/2022 г. на Варненския окръжен съд, като е потвърдено първоинстанционното решение № 303/10.02.2022 г. по гр. дело № 13045/2021 г. на Варненския районен съд, са отхвърлени предявените от двамата касатори-ищци срещу ответното дружество-молител отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на парични суми. С постановеното от настоящия съдебен състав определение № 734/13.04.2023 г., касационната жалба, в частта `и подадена от ищеца Р. Р., е оставена без разглеждане и касационното производство е прекратено в тази част. Със същото определение е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в останалата му част – по жалбата на ищцата К. С.. Определението не е обжалвано и е влязло в сила в прекратителната му част, като с него не са присъждани разноски. С постановеното по делото касационно решение № 232/18.12.2023 г. е оставено в сила въззивното решение в обжалваната от ищцата К. С. негова част. Както вече беше посочено, с касационното решение съдът се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ищците К. С. и Р. Р. да заплатят на ответника-молител „Електроразпределение Север“ АД, направените от него разноски в размер 2 112 лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му срещу двамата жалбоподатели-ищци в касационното производство. Видно от гореизложеното, касационната инстанция не е променила крайния резултат по материалноправния спор по делото, поради което и не е имала основание да променя, респ. – да се произнася с касационното решение относно разноските за първоинстанционното и за въззивното производство по делото. Ако ответното дружество (сега молител) е считало, че разноските за тези две инстанции не са му били присъдени в пълен размер, е следвало да подаде пред съответния съд (районния и окръжния) молби по чл. 248 от ГПК – в сроковете за обжалване на първоинстанционното, респ. – на въззивното решение, за изменение в частта им за разноските. Също предвид непроменения краен резултат по материалноправния спор по делото (отхвърлянето изцяло на предявените по делото отрицателни установителни искове), както и предвид частичното прекратяване на касационното производство с определението по чл. 288 от ГПК, с касационното решение, в тежест на двамата касатори-ищци, съответно – в полза на молителя-ответник, на основание чл. 78, ал. 3, ал. 4 и чл. 81 от ГПК, е присъден пълният размер от 2 112 лв. (с начислен ДДС) на претендираните и направени от последния разноски за заплатеното от него адвокатско възнаграждение за защитата му срещу двамата жалбоподатели пред касационната съдебна инстанция, което е видно както от мотивите към касационното решение, така и от представените по делото: договор за правна защита и съдействие от 31.08.2022 г. (лист 60 от делото), фактура от 31.08.2022 г. (лист 61 от делото), платежно нареждане от 07.09.2022 г. (лист 62 от делото) и списък на разноските (лист 59 от делото). Други разноски молителят нито е претендирал, нито е направил в касационното производство по делото. В заключение, молбата за изменение (респ. – за „допълване“, каквото е формулираното искане) на постановеното по делото касационно решение № 232/18.12.2023 г. в частта му за разноските, е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение