Решение № 1566 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11538/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н.Йорданова, срещу решение № 897 от 29.09.2025г., постановено по адм. дело №226/2025г. на Административен съд – Монтана, с което е отменено решение №03-РД/2343 от 22.05.2024г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подадено от „Винарна Лопушна“ АД предложение за изпълнение на инвестиция с референтен №BG-RRP-6.004-2692, подадено по Процедура №BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ съгласно указанията по приложението на закона, съдържащи се в мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон и необоснованост, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условие на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмено становище, в което е заявено, че се поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - "Винарна Лопушна" АД, [населено място], [улица], представлявано от председателя и член на Съвета на директорите Б. Л. М., чрез процесуални си представител адв. А.Чакъров, в писмен отговор по касационната жалба и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователността й. При изложени съображения прави искане жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски.Представя писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на „Винарна Лопушна“ АД, срещу решение №03-РД/2343 от 22.05.2024г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание чл.20 и чл20а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и на основание чл. 21, т. 1 от ПМС №114/2022г. е отказано да бъдат предоставени средства по Механизма за възстановяване и устойчивост на кандидата „Винарна Лопушна“ АД с предложение за инвестиция с №BG-RRP-6.004-2692 подадено по Процедура №BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. С оспореното решение административният съд приема, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма като са изложени фактически и правни основания за издаването му, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимия материален закон, предвид което е незаконосъобразен. Съдът е приел, че при постановяване на отказа административния орган се е произнесъл в противоречие с Условията за кандидатстване и станалите част от условията разяснения. Не е споделил довода на ответника, че при издаване на административния акт органа е съобразил писмо №10-290/08.04.2024г., тъй като същото е издадено след приключване на приема по мярката и с него съществено се допълват и изменят условията за кандидатстване, като се посочва година за преценка на съответствие с изискването на критерия по подточка 2. б. „г“. А в условията за кандидатстване и в разясненията към тях не е посочена конкретната 2022г., като година към която ще се преценява условието предприятие в затруднено положение, следователно мотивирането на административния акт с дадените указания, които не са част от Условията за кандидатстване, утвърдени с влязъл в сила общ административен акт, води до допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място съдът е приел, че процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото четиримесечие на 2024г., т.е. след приключване на финансовата 2023г., то счетоводният баланс за тази година е бил достъпен и административният орган не само е можел,а е и бил длъжен да го изиска служебно. Съдът е приел, че съобразно разяснение на запитване №138 от 03.11.2023г. и обстоятелството, че към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестицията е била изминала почти цялата 2023г., то именно към този момент оценителната комисия е следвало да изиска и събере необходими доказателства за извършване на проверка дали дружеството е било в затруднено положение. Административният съд счита, че административния орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК и в случая решението е издадено на 22.05.2024г., поради което преценката дали кандидата е предприятие в затруднено положение е следвало да бъде извършена при съобразяване на данните от счетоводния баланс към 31.12.2023г. Сочи се, че съобразно т.2 на раздел трети на Декларация за съгласие, дружеството е дало съгласие за ползване на данни за финансови отчети от НСИ, следователно заявените от кандидата данни и представени доказателства административния орган е следвало на основани е чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства по случая, както и да обсъди възраженията на заявителя. Още повече, че към момента на подаване на предложението кандидата е декларирал, че не е предприятие в затруднено положение, като този факт е удостоверен с подадена декларацияпри подаване на предложението, а административния орган е следвало да провери тези факти. При напълно игнориране на утвърдените условия, административния орган се е позовал на писмото на министъра на земеделието и храните, с което по недопустим начин е въведено ново условие, изменящо изискванията, предвидени с влязъл в сила общ административен акт и не е извършена преценка на предложението в съответствие с приложимия материален закон. Въз основа на тези установявания съдът е отменил решение №03-РД/2343 от 22.05.2024г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София и е върна преписката на този орган за ново произнасяне по подадено от „Винарна Лопушна“ АД предложение за изпълнение на инвестиция с референтен №BG-RRP-6.004-2692 подадено по Процедура №BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, съгласно указанията по приложение на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Постановено е при правилно установяване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора, но при неправилно приложение на материалния закон. Спорът по делото е правен и той обхваща преценката към коя дата следва да се извърши проверката за това, че кандидатът не е "предприятие в затруднено положение" по смисъла на член 2, т. 59 от Регламент (ЕС) № 2022/2472. Според цитираната разпоредба "предприятие в затруднено положение" означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. Нормата на член 2, параграф 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /Регламент (ЕС) № 651/2014/ дава легалната дефиниция на понятието "предприятие в затруднено положение" чрез изброяване на обстоятелства, от които поне едно следва да бъде изпълнено, но не определя датата, към която следва да се преценяват тези обстоятелства. Подобно е положението и в националното законодателство, защото релевантен период не се съдържа нито в приложимото Постановление на МС № 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост /ПМС № 114/2022 г./, нито в Условията за кандидатстване по Процедура № BG-RRP-6.004, утвърдени със заповед № РД09-1030 от 27.09.2023 година на министъра на земеделието и храните. В раздел 11.1 подточка 2 б. "г" от УК е посочено единствено, че финансова помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472. При преценката си за съответствие на предложението за изпълнение на инвестиции с изискванията на т. 2, б. "г" от раздел 11.1. от условията за кандидатстване, в частност дали кандидатстващото дружество е предприятие в затруднено положение по смисъла на чл. 2, т. 18, б. "а" от регламент № 651/2014, във връзка с чл. 2, т. 27 във връзка с чл. 1, § 5 от регламент № 2022/2472, административният орган правилно е взел предвид финансовите резултати на дружеството, обективирани в счетоводния му баланс за приключилата към датата на подаване на предложението /16.12.2023 г./, последна финансова година, а именно - 2022 г., а не резултатите му от приключилата след подаване на предложението му, включително и след крайния срок за подаване на предложения по процедура № RRP-6.004 година - 2023. Съгласно т. 1 и т. 2, б. "г" от раздел 11.1 от условията за кандидатстване, финансовата помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиции, трябва да не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, § 5 от регламент № 2022/2472. След като в имащите задължителен характер за кандидатите за получаване на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, условия за кандидатстване, утвърдени съгласно чл. 5 ПМС № 114/08.06.2022 г., е изрично предвидено, че преценката за съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, въведени в раздел 11.1 от тези условия, се осъществява към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестиции и несъмнено крайният срок за кандидатстване по процедура № RRP-6.004 от този механизъм е 20.12.2023 г., като процесното предложение е подадено няколко дни преди тази дата, то няма как преценката дали кандидатът е предприятие в затруднено положение да се основава на данни за финансовото му състояние, настъпили след датата на подаване на предложението и след изтичането на крайния срок за кандидатстване по процедурата. По същите съображения няма как законосъобразно финансовите резултати на предприятието да бъдат преценявани от административния орган в рамките на текущата и все още неприключила към датата на подаване на предложението, финансова година, предвид което правилно административният орган е преценил финансовото състояние на "Винарна Лопушна" АД съобразно данните от счетоводния му баланс за 2022 г. - последната приключила пълна финансова година, предхождаща годината на подаване на предложението. По аргумент от чл. 27, т. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за счетоводството към датата на подаване на предложението /16.12.2023 г./ дружеството несъмнено не е имало счетоводен баланс за 2023 г., предвид което представеният такъв баланс за 2023 г. на по-късен етап от производството пред административния орган не следва и законосъобразно не е отчетен от органа при оценка на административното съответствие и допустимост на ответното дружеството, с оглед изрично въведеното в т. 2, б. "г" от раздел 11.1 от условията за кандидатстване, условие, кандидатстващото дружество - регистриран земеделски стопанин да не е предприятие в затруднено положение към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестиции. Като е достигнал до противоположния извод, а именно - че административният орган е следвало в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 от АПК и да изиска финансовия отчет за 2023г. и да съобрази финансовите резултати на дружеството от счетоводния му баланс за 2023 г., административният съд е постановил несъответен на условията за кандидатстване по процедурата и следователно, неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. След отмяната на атакуваното решение, предвид изяснеността на делото от фактическа страна, в това число съобразно данните от представените пред касационната инстанция писмени доказателства, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата на "Винарна Лопушна" АД срещу решение № 03-РД/2343 от 22.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като неоснователна. Предвид безспорно установеното от фактическа страна, че за 2022 г. финансовият резултат на дружеството е отрицателен, който надвишава капитала на дружеството с повече от половината на последния, и приетото от касационната инстанция по основния правен въпрос по делото, че преценката за съответствие с критериите за допустимост следва да се осъществява въз основа на финансовите резултати на кандидата за предхождащата тази на подаване на предложението, последна приключила финансова година /в случая 2022 г./, то законосъобразно с оспорения в първоинстанционното производство, индивидуален административен акт, на дружеството е отказано предоставянето на финансови средства по процедура № RRP-6.004 от Механизма за възстановяване и устойчивост. Неправилно е прието от административния съд, че с писмо № 10-290/08.04.2024 г. на министъра на земеделието и храните се дописват утвърдените условия за кандидатстване в процедурата чрез въвеждането на непредвидено в тях изискване за допустимост. Според настоящия касационен състав, с писмото си ръководителят на структурата за наблюдение и докладване, каквото качество несъмнено министърът на земеделието и храните притежава, по съществото си обезпечава изпълнението на посочения в чл. 12, ал. 1 АПК принцип за откритост и пълнота на информацията в административното производство, гарантирайки чрез издаването му, че кандидатите за финансиране по процедура № RRP-6.004, ще бъдат третирани еднакво в рамките на дължимата от изпълнителния директор на ДФЗ /чрез назначената от него оценителна комисия/, оценка за допустимост на предложенията им, в т. ч. съобразно изрично предвиденото в т. 2, б. "г" от раздел 11.1 от условията за кандидатстване, изискване, към датата на подаване на предложенията за изпълнение на инвестиции, те да не са предприятия в затруднено положение. При установената липса на основанията по чл. 146 АПК, жалбата срещу решение изх. № 03-РД/2343/22.05.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и за производството пред Върховния административен съд е основателна. На ДФЗ следва да бъде присъдена сумата от общо 300 лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции /по 150 лв за всяко производство/, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за заплатена държавна такса за настоящото производство в размер на 1479,60лв. С оглед на казаното, "Винарна Лопушна"АД следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ общо сумата от 1779,60лв или 909,90 евро. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,