Определение № 365 от 29.10.2015 г. на ВКС по д. № 5195/2015 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. В. от 6.02.14 г./поправена с молба от 16.02.15 г./ за отмяна на влязлото в сила с постановяването му въззивно решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №1033/12 г. от 11.02.13 г. и на потвърденото с него решение на Разложки РС по гр.д. №701/11 г., с които е отхвърлен предявеният от молителя иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Молителят се позовава на чл.303, ал.1,т.2 и 5 ГПК, като твърди, че решението е основано на неистински документ, което е установено чрез разследване по надлежния ред, както и че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване на правото му на участие и защита в процеса пред районния съд, а пред въззивния съд не е бил надлежно представляван. Ответниците по молбата И. М., Ф. М. и Набие В. я оспорват като недопустима и неоснователна. ВКС намира молбата за формално допустима, тъй като няма данни молителят да е узнал лично за вл. в сила въззивното решение в по-ранен момент от сочения в молбата, след като твърди, че е ненадлежно представляван от адвокат пред въззивния съд – чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Същото се отнася и за твърдяното обстоятелство по чл.303, ал.1,т.2 ГПК. Дали сочените основания за отмяна са налице/ срещу което възразяват ответниците по молбата/ е въпрос, по който ВКС ще се произнесе в производството по разглеждане на молбата за отмяна. Поради изложено ВКС на РБ, трето г.о.