Определение № 6546 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от О. О. Т., гражданин на Нигерия, чрез адв. Х. Тодорова срещу определение № 16003 от 27.04.2026 г. постановено по адм. дело № 4377/2026 г. на Административен съд-София град. В частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което частният жалбоподател заявява искане за отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началникът на отдел „Миграция“ - СДВР, чрез гл. юрисконсулт Д. Иванова, с представен по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на частната жалба, поради което заявява искане за потвърждаване на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспорения акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по жалбата на О. О. Т. против заповед с рег. № 513з-2237/20.02.2026 г. на  началник отдел „Миграция“  - СДВР, с която на жалбоподателя е отказано предоставяне право на продължително пребиваване в Република България по заявление вх. № 200313/06.02.2026г. За да постанови този резултат съдът се позовал на чл. 159, т. 5 от АПК и е приел, че жалбата е просрочена, тъй като заповедта е връчена на оспорващия на 27.02.2026 г. и на езика, който владее. Срокът за обжалване на заповедта започвал да тече на 28.02.2026 г. и изтичал на 13.03.2026 г. - петък, присъствен ден, а жалбата е била подадена на 09.04.2026 г. В допълнение посочил, че разпоредбата чл.14, ал.2 от АПК се прилага, когато лицето не владее български език и поиска преводач, какъвто не бил настоящият случай. Обжалваното определение е неправилно. Настоящият съдебен състав намира за основателни направените възражения в частната жалба, че при връчването на заповедта е станало без преводач и при липса на данни за владеене на български език от страна на адресата на акта. По делото е безспорно установено, че на 27.02.2026 г. О. О. Т. е положи подпис на екземпляра на заповед с рег. № 513з-2237/20.02.2026 г., като подписът е положен под изречение: "Запознат съм с настоящата заповед на език, който владея", без да е посочен кой е езика, който владее и на който му е съобщено съдържанието на заповедта, както и че не са вписани имена на преводач. От доказателствата представени с административната преписка не може да се обоснове категоричен извод, че чужденецът владее български език, тъй като част от тях са представяни на два езика: български и английски език. Основния принцип, установен в разпоредбата на чл.14, ал. 1 АПК, е, че производствата по този кодекс се водят на български език. Съгласно чл.14, ал.2 АПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг посочен от тях език, като в тези случаи се назначава преводач. Нормата на чл.14, ал.2 АПК е императивна и намира приложение във всички административни производства, насочени към издаването на индивидуални административни актове. При връчването на акта органът е длъжен да осигури преводач на език, който чужденецът владее. За да се обоснове липсата на преводач на съответния език при връчването на заповедта, върху нея е следвало да бъде направено отбелязване, че чужденецът владее български език. От доказателствата по делото е видно, че оспорената заповед е съобщена на частния жалбоподател, без да е спазено това основно административнопроизводствено правило. Поради това неправилни са изводите на съда, че О. О. Т. е разбирал съдържанието на заповедта по надлежен начин, който му позволява да разбере последиците за него от административния акт. Редовността на извършваните производствени действия включва и надлежно свеждане на съдържанието на заповедта до адресата, чиято вярност се удостоверява както със саморъчния му подпис, така и този на назначения преводач, с отбелязване на разбираемия за лицето език на превода. След като това не е сторено при съобщаването на издадената заповед, връчването й се счита за нередовно, поради което и правото на жалба не е преклудирано. В този смисъл е формирана практика на върховния административен съд – определение №5995/25.05.2025г., постановено по адм.д.№5191/2025г.; определение №14510/09.11.2011г., постановено по амд.д.№ 13731/2011г. и определение №10061/06.10.2008г., постановено по адм.д.№8566/2008г. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При пълно отсъствие на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 159, т. 5 от АПК, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното производство. Като неправилно, определението следва да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение