Определение № 1543 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2229/2023 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на П. А. А. за отмяна на влязло в сила решение № 260587/26.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 459/2021 г. от VІ състав на ОС – Пловдив. Ответникът по молбата я оспорва с писмен отговор. Молбата е подадена в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, тъй като решението е влязло в сила на 12.04.2022 г., когато е постановено определение на ВКС, с което не се допуска до касационно обжалване решението на съда, чиято отмяна се иска, а молбата е подадена на 12.07.2022 г. Молбата е процесуално недопустима, по следните съображения: В молбата за отмяна на влязлото в сила решение се твърди, че в резултат на нарушение на процесуалните правила молителката е била лишена от възможността да участва в делото. Молителката е ищца по делото, като е била представлявана от адвокат-пълномощник пред трите съдебни инстанции, разгледали делото по същество. Изложените основания за отмяна на влязлото в сила решение касаят определяне предмета на въззивното производство от страна на въззивния съд, правилата за доказване на определени факти и разпределянето на доказателствената тежест от страна на въззивния съд, както и недопускането на относими, според молителката, съдебни експертизи. Изброените по-горе твърдения са неотносими към основанието по чл.303, т.5 ГПК, а са твърдения за неправилност на съдебното решение, които е следвало да се разгледат в рамките на инстанционното производство. Така формулираните основания водят до извод за недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, поради което същата следва да се остави без разглеждане. В полза на ответника по молбата следва да се присъди сумата 300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС