Определение № 5778 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение28.05.2026 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 10827 от 19.03.2026 г. по адм. дело № 12351/2025 г. по описа на Административния съд – София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ определение № 4716 от 05.02.2026г., постановено по адм.дело № 12351/2025г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, в която Областна администрация на област София е осъдена да заплати на Ц. В. С. разноски по делото в размер на 388,58 евро, като увеличава същите на 516,40 евро (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет евроцента). ОСЪЖДА Областна администрация на област София да заплати на Ц. В. С. от гр. София, [жк], [улица], [ЕГН], сумата от 15,34 евро /петнадесет евро и тридесет и четири евроцента/, представляваща разноски по делото. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Областна администрация на област София за присъждане на разноски по делото. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАТЯНА ХИНОВА секретар: Членове: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 176а, ал. 3 АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Ц. В. С., подадена чрез процесуален представител адв. Г. Шаркова. Жалбата е срещу определение № 10827 от 19.03.2026 г. по адм. дело № 12351/2025 г. по описа на Административен съд – София-град. С него е оставена без уважение молба на Ц. В. С. за изменение на определение № 4716 от 05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12351/2025г. на Административен съд – София-град, в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано поради нарушение на процесуалните правила и неправилно тълкуване на материалния закон. При подробно изложени съображения в този смисъл моли настоящата касационна инстанция да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да осъди ответника по делото да заплати пълния размер на поисканите разноски. В срока по чл. 232 АПК от насрещната страна – Областния управител на София-област, чрез процесуален представител юрисконсулт Н. Бачева, е депозиран писмен отговор на частната жалба. С него са развити съображения за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е било образувано по жалба на Ц. В. С. срещу мълчалив отказ на Областния управител на София-област за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост или за отписване от актовите книги, формиран по заявление с вх. № ОА23-7706 от 23.10.2025 г. С определение № 4716 от 05.02.2026 г. по адм. дело № 12351/2025г. Административен съд – София-град е прекратил производството по делото поради отпадане на правния интерес на жалбоподателката. За да постанови този резултат, административният съд е установил, че административният орган, чийто мълчалив отказ е бил обжалван, е извършил заявената услуга на 19.11.2025 г., но след подаване на жалба от Ц. В. С. на 13.11.2025 г., по която е образувано адм. дело № 12351/2025г. С определение № 4716/05.02.2026г. по това дело съдът е приел, че при този ход на делото ответникът е следвало да понесе отговорността за направените от жалбоподателката разноски за образуване на делото. От общо направените разноски в размер на 1010 лв., от които – 10 лв. платена държавна такса и 1000 лв. – разноски за адвокат, съдът е присъдил разноски в размер на 388,58 евро (760 лв.), които включват платената държавна такса 10 лв. и намален размер на адвокатското възнаграждение в размер на 750лв. С молба по чл. 176а от АПК Ц. В. С. е поискала определение № 4716/05.02.2026г. да бъде изменено в частта за разноските, като й бъде присъден пълният размер на заплатените разноски. Административният съд, с обжалваното определение № 10827 от 19.03.2026 г. по адм. дело № 12351/2025 г., е оставил молбата без уважение. За да постанови този резултат съдът е приложил по аналогия чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1), предвиждащ адвокатско възнаграждение в размер 3/4 от минималното възнаграждение. В тази насока съдът е приел, че в случая делото не е стигнало до етап провеждане на открито съдебно заседание, същото не се отличава с фактическа и правна сложност, а оказаната от упълномощения адвокат правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата срещу мълчалив отказ. Обжалваното определение е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено на 13.11.2025 г. и с него договорено оказване на правна помощ и съдействие в пълен обем – процесуално представителство, образуване и водене на делото във връзка с обжалване на мълчаливия отказ по заявление с вх. № ОА23-7706 от 23.10.2025 г. Страната не е имало как да предвиди, че административният орган след подаване на жалбата на 13.11.2025 г. ще издаде впоследствие на 19.11.2025г. исканото удостоверение, респективно, че обемът на защита ще претърпи изменения. Затова е заплатено адвокатското възнаграждение както за образуване и водене на делото, така и за процесуално представителство по него. Предвид на това страната не може да търпи неблагоприятни последици от това, че исканото удостоверение е издадено по-късно, респ. това има последиците на оттеглен административен акт по смисъла на чл.143, ал.2 от АПК. Административният съд неудачно е приложил по аналогия чл.9, ал.1 от Наредба № 1. Тази разпоредба действително предвижда адвокатско възнаграждение в размер 3/4 от възнаграждението по чл.8 от Наредба №1 при изготвяне само на жалба без процесуално представителство. Но тя се прилага когато такъв размер на адвокатска работа е договорен между страните. Респ. по аналогия разпоредбата може да бъде приложена ако към момента на сключването на договора страните са били наясно, че няма да има нужда от адвокатска помощ за образуване на делото и процесуално представителство по образуваното дело. Очевидно случаят не е такъв. В обобщение на всичко изложено дотук настоящата касационна инстанция счита, че на Ц. В. С. се полага пълният размер на заплатеното от нея възнаграждение за адвокат. Същото е в размер на 1000 лева, към която сума се дължи и заплатената държавна такса от 10 лв. Или общият размер на дължимите разноски по делото е 1010 лева, която в еврова равностойност към настоящия момент се равнява на 516,40 евро. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго определение, с което да бъде изменено определение № 4716 от 05.02.2026г. в частта му за разноските, като дължимите разноски по делото бъдат увеличени от 388,58 евро на 516,40 евро. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК е основателно предявеното от частния жалбоподател искане за присъждане на разноски за заплатена държавна такса в размер на 15,34 евро. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.236 от АПК и чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение
Цитирани разпоредби
13- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 143, ал. 2 АПК
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 176, ал. 3 АПК
- чл. 176 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 232 АПК
- чл. 235, ал. 1 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 8
- чл. 9, ал. 1