Определение № 3351 от 01.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2193/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. В. срещу определение № 2266/10.05.2024 г. по гр. д. № 1140/2024 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., с което е оставена без разглеждане молба вх. 13629 от 30.10.2023 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на определение № 62/09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 12/2023 г. на Великотърновския апелативен съд, и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят е изложил подробни оплаквания за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му, както и за отмяна на въззивното определение в частта относно възложените в негова тежест 15 лева държавна такса. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., предвид данните по делото намира следното: Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Данните по делото сочат, че с определение № 938/15.12.2022 г. по гр. д. № 482/2022 г. на Ловешкия окръжен съд без уважение е оставена молбата на ищеца Г. В. В. /сега частен жалбоподател/ за освобождаване от такси по делото, образувано по искова молба срещу трима ответници. Това определение е потвърдено с определение № 62/09.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 12/2023 г. на Великотърновския апелативен съд и тъй като при подаване на частната жалба дължимата за въззивното производство държавна такса не е била внесена, ищецът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на апелативния съд) сумата 15 лева. С определение № 1741/20.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1977/2023 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., след като е допуснато касационно обжалване на въззивното определение, последното, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, са обезсилени, а искането на Г. В. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по делото е оставено без разглеждане. Съставът на ВКС е приел, че определенията са недопустими, тъй като производството по образуваното пред Ловешкия окръжен съд гр. д. № 482/2022 г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административния съд - П., но определението във връзка с подсъдността не е стабилизирано предвид обжалването му с частна жалба, при което положение гражданският съд, след като се е десезирал, не разполага с правото да се произнася по процесуални искания на страните, които биха могли да бъдат направени само в рамките на висящ исков процес. Такова е и искането на ищеца за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса и то е следвало да се остави без разглеждане, тъй като е направено по вече прекратено исково производство. По подадената от Г. В. молба за отмяна на определение № 62/09.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 12/2023 г. на Великотърновския апелативен съд, в обжалваното сега определение съставът на ВКС е посочил, че този съдебен акт не е влязъл в сила, тъй като е обезсилен с определение № 1741/20.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1977/2023 г. на ВКС, I-во г. о. Съдът е посочил още, че извънредният характер на извънинстанционното производството за отмяна произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и изчерпателно изброените и лимитативно въведени основания по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Тези особености на производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК изключват определенията по чл. 83 ГПК от обсега на отмяната. Оплакванията в частната жалба за неправилност на обжалваното определение са основани на тезата, че определение № 62/09.02.2023 г. по в. ч. гр. д. № 12/2023 г. на Великотърновския апелативен съд се ползва със сила на пресъдено нещо в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати сумата 15 лева, представляваща държавна такса по частната жалба. Тази теза не може да бъде споделена. С обезсилване в производството по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК с окончателно определение на състав на ВКС на въззивното определение, последното е престанало да съществува като съдебен акт в правния мир, а като правна последица - и възложената на ищеца финансова тежест. По искането му за освобождаване от държавна такса липсва произнасяне и същото предстои да бъде разгледано от компетентния съд след разрешаване на спора за подсъдност. Липсата на влязъл в сила съдебен акт прави молбата за отмяна недопустима поради липса на предмет, поради което крайният правен извод, че същата следва да бъде оставена без разглеждане, е правилен, както е правилно и изложеното от състава на ВКС съображение, че определенията по чл. 83 ГПК не подлежат на отмяна. Съдебните актове, на които се прави позоваване в частната жалба, нямат връзка с настоящия спор, защото, макар да са постановени по искови молби на същия ищец, ответници по тях са други правни субекти. В обобщение - частната жалба е неоснователна, при което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.