Решение № 7976 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3440/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт М. Абилов против Решение № 265/16.02.2026 год., постановено по административно дело № 211/2025 год. по описа на Административен съд – Разград. Касационният жалбоподател е заявил твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради противоречието му с материалния закон. В този смисъл се твърди, че оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, свързани с площ за Кампания 2023 с изх. № 02-170-6500/1750 от 01.06.2025 год. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Твърди се също, че Уведомителното писмо (УП) отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК, като е издадено в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, доколкото вписаните в УП и таблиците към него основания, както и данните в административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на оспорващия. Предвид горното, касационният жалбоподател оспорва мотивите на първоинстанционния административен съд, съгласно които, административният акт е в необходимата писмена форма, но е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. В подкрепа на тези мотиви, съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да изложи ясни фактически и правни основания за отказа за плащане по Еко схема ЗВПП. В подкрепа на оспорването, касаторът твърди, че извода на съда е неправилен, тъй като писмото на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), с което са определени минималните количества за внесен азот е било вече описано в решението за поправка на очевидна фактическа грешка, което решение е публикувано в индивидуалния профил на жалбоподателя в Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ, като същият е имал възможност да се запознае с него от датата на публикуването му – 05.09.2025 год. От страна на оспорващия е заявено несъгласие с извода на съда, че Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с изх. № 02-170-6500/1750#6 от 04.09.2025 год. е нищожен административен акт, издаден при липса на предпоставките по чл. 62, ал. 2 от АПК, доколкото по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, органът не може да изменя и допълва акта си. В подкрепа на това е заявено, че техническата грешка е допусната при генерирането на данните от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и възпроизвеждането им в табличната и текстовата част на посоченото приложение на УП. Оспорен е и извода на първоинстанционния административен съд, че МЗХ не може да определи минимални количества внесен азот в заявените площи спрямо потребностите на съответната култура, съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 год. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3/10.03.2023 год.). В подкрепа на това оспорване е заявено, че единствено МЗХ е компетентно да определи действащата номенклатура на културите и необходимата потребност от азот за съответната култура. Твърди се, че по отношение на цитираната Методика за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027, административният съд не е цитирал актуалната действаща методика за Кампания 2023. За неправилен е приет и извода на първоинстанционния съд по отношение на Еко схема Еко-НИП, съгласно който, административният орган неправилно е приел, че след като жалбоподателя не е закупувал и не е използвал феромонови уловки през стопанската 2022/2023 год., той не следва да получава подпомагане. В тази връзка е оспорен извода, на съда, че органа е бил длъжен да приложи действащата законова уредба към датата на издаване на обжалваното УП, която допуска доказване на допустимост освен чрез закупуване и прилагане на феромонови уловки, а и чрез закупуването и прилагането на продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби). В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на акт по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата против Уведомителното писмо. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по касация – Г. Д. Д. от гр. Кубрат, обл. Разград, [улица], чрез представител по пълномощие – адв. И. Игнатова от Адвокатска колегия – Разград представя отговор, в който оспорва касационната жалба, като развива обстоятелствени доводи за нейната неоснователност. Заявява твърдение, че първоинстанционния съд правилно е приел, че оспореното УП не е достатъчно ясно и мотивирано относно отказа за плащане. Споделени са и мотивите на съда, относно допуснато от административния орган нарушаване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото постановения административен акт не притежава изискуемите фактически и правни основания за постановяването му. Твърди се, че мотивите на административния орган са неясни и противоречиви. От страна на ответника са развити и обстоятелствени доводи относно материалната незаконосъобразност на оспореното УП, като са споделени мотивите на съда по отношение Еко схема Еко-ЗВПП и Еко схема Еко-НИП. В този смисъл за правилен е приет извода на първоинстанционния административен съд, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е нищожно. При така заявените доводи е формулирано искане за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. В съдебно заседание, ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и като съобрази закона, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – Разград е отменил Уведомително писмо изх. № 02-170-6500/1750 от 01.06.2025 год., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му, в която е отказано плащане по Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал (Еко-ЗВПП) и е намалено плащането по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) за кампания 2023 по заявление с УИН 17/270723/30516 и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. Със съдебния акт, в тежест на административния орган са присъдени и разноски в размер на 536,86 евро. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел от фактическа страна следното: Жалбоподателят Г. Д. Д. - регистриран земеделски стопанин е подал на 19.07.2023 год. заявление с УИН 17/270723/30516 за подпомагане по интервенциите, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 год., включително по Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал - насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП) и по Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) за кампания 2023. По Еко-ЗВПП са заявени 12 парцела с обща площ 376,1 ха, при които е приложена екологично насочената земеделска практика по чл. 40, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/10.03.2023 год. (Практика 2) - използване на външни органични подобрители на почвата съгласно план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном, като поисканата сума за подпомагане е в размер на 39 325,02 лв. Кандидатът е представил план за управление на хранителните вещества в почвата по Еко-ЗВПП по одобрен образец, изготвен от агроном и копие от дипломата на агронома. По Еко схема Еко-НИП, земеделският стопанин е заявил парцели с обща площ 691,18 ха, за които е поискал подпомагане в размер на 70 597,13 лв. Част от парцелите са заявени по Практика 1 по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 год. - при отглеждане на културите да не са прилагани продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не са прилагани продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба. Два от парцелите с обща площ 72,37 ха са заявени по Практика 2 по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/10.03.2023 год. - при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби). В съответствие с изискването по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 год., кандидатът е подал в СЕУ декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита (ПРЗ). По повод така подаденото заявление, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за Кампания 2023 с изх. № 02-170-6500/1750 от 01.06.2025 год. По отношение на заявените за подпомагане площи по Еко-ЗВПП, в таблица 18.5 към Приложение 18 от УП са описани площите с констатирани неспазени изисквания по схемата, като в колона 4 е посочена минималната потребност на културата от количество общ азот, в колона 5 – осигуреното количество общ азот в резултат от внасянето на органичен подобрител, в колона 6 – осигурения азот от органично наторяване - не по-малко от 10% от потребностите на културата, а в колона 7 – общото количество общ азот на парцела, но не повече от 150 кг/ха. От разясненията под таблица 18.5 за съдържанието на колони 4, 6 и 7 се установява, че данните следва да са от плана за управление на хранителните вещества. В колона 10 от таблица 18.5, по отношение на заявените общо 12 парцела е отбелязано, че не отговарят на изискванията за внесено количество азот съгласно чл. 40 от Наредба № 3/10.03.2023 год., включително площта с угари, за която минималната потребност на културата от количество общ азот е отбелязано 0. В таблица 18.6: Изчисление на финансовото подпомагане по Еко-ЗВПП, като допустима площ на парцелите са посочени 375,88 ха (376,1 декларирана площ и 0,22 ха наддекларирани), като е определена санкция за наличие на неспазени условия за допустимост по интервенцията в размер на 39 302,01 лв. С оглед на това, сумата на всички санкции, намаления и редукции е определена на сумата от 39 325,02 лв. По отношение на заявените за подпомагане площи по Еко-НИП, в таблица 19.2 към Приложение 19 от УП е посочено че ПРЗ съвпадат с посочените в списъка на разрешените за употреба в България ПРЗ на БАБХ, поради което е счетено, че са подходящи за Практика 1 по чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 год. и е оторизирана сума от 63 179,72 лв. От данните, вписани в декларацията по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 год. и Таблица 2 към нея – опис на документите доказващи закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки, е установено, че заявителят не е представил разходооправдателни документи за закупени феромонови уловки по Еко-НИП за Практика 2, което е отразено в колона 6 на таблица 19.1 към Приложение 19 от УП. Във връзка с тази констатация, видно от таблица 19.7, е определена сумата от 7 417,41 съставляваща санкция за наличие на неспазени условия за допустимост по интервенцията. Недоволен от така отказаното му подпомагане, земеделският стопанин е оспорил УП в частта му по схеми Еко-ЗВПП и Еко-НИП, по което оспорване е образувано и съдебното производство пред Административен съд – Разград. Преди първото по делото заседание, ответникът е изпратил за прилагане по делото Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с изх. № 02-170-6500/1750#6 от 04.09.2025 год., постановено от изпълнителния директор на ДФЗ. В решението е посочено, че в съдържанието на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за Кампания 2023 с изх. № 02-170-6500/1750 от 01.06.2025 год. е допусната очевидна фактическа грешка в Приложение № 18, в таблица 18.5, изразяваща се в броя на колоните и съответно обясненията към тях, като вместо 17 броя колони, писмото е генерирано с 10 броя колони. С оглед на това и на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо текста, съдържащ се в Приложение 18 – Таблица 18.5 на УП да се чете изготвената в решението нова таблица (съдържаща 17 колони) и разясненията към нея. В хода на съдебното следствие, от страна на процесуалния представител на ответния административен орган е представено писмо изх. № 10-556/11.07.2023 год. от МЗХ, изготвено в отговор на запитване от ДФЗ относно минималните количества внесен азот в заявените площи спрямо потребностите на съответната култура. Към писмото е приложена извадка от действащата номенклатура за кампания 2023, от която става ясно, че минималното количество торов азот за мека пшеница - зимна и слънчоглед е 80 кг/ха. С последващо писмо № 10-677/08.08.2023 год. от МЗХ, изискуемото минимално количество внесен азот е актуализирано, като за мека пшеница - зимна и за слънчоглед е намалено на 60 кг/ха. Именно това количество е посочено в колона 4 на таблица 18.5 от уведомителното писмо за заявените парцелите с вписани култури мека пшеница - зимна и слънчоглед. При тези фактически установявания, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното УП е постановено от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, но е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. При мотивиране на този извод, съдът е посочил, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК да изложи ясни фактически и правни основания за отказа за плащане по Еко-ЗВПП, като липсват конкретни мотиви относно обстоятелството, в какво се изразява неспазването на изискванията за внесено количество азот съгласно чл. 40 от Наредба № 3/10.03.2023 год. Допълнено е с обстоятелството, че данните за минималната потребност на културата от азот се различават от данните от плана за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном. По мнение на съда, допълнително представеното от ответника писмо № 10-677/08.08.2023 год. на МЗХ внася известна яснота за основанието, на което органът е определил минималното изискуемо количество внесен азот, но е недопустимо едва в хода на съдебното производство да се разкриват съображенията на органа. В тази връзка е формулиран извод, че в случая е нарушено правото на жалбоподателя да разбере защо е отказано плащане по схема Еко-ЗВПП и да се защити, съответно, съдът е поставен в невъзможност да упражни контрола за законосъобразност. По отношение представеното по делото решение за поправка на очевидна фактическа грешка и след анализ на съдържанието на новата таблица, съдът е установил, че са добавени нови 7 колони, но е променено и съдържанието на колона 10, в която срещу два от парцелите е отбелязано, че отговарят на изискванията за внесено количество азот по чл. 40 от Наредба № 3/10.03.2023 год. – парцел № 03575-584-21 и парцел № 03575-712-7-3 (площ с угари). Съдът е установил също, че в поправената таблица се съдържат и нови данни – в колона 11 е посочено представянето/непредставянето на разходооправдателни документи, а в колона 12 е вписано дали описаният в таблицата препарат от регистъра на БАБХ е допустим по интервенцията. В резултат на тези установявания, съдът е формирал извод, че решението за поправка на ОФГ е нищожен административен акт, издаден при липса на предпоставките по чл. 62, ал. 2 от АПК, доколкото по този ред административният орган може да поправи очевидни фактически грешки в акта, каквито по аргумент от чл. 175, ал. 1 от АПК са писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. В тази връзка, съдът е посочил, че по реда за поправка на очевидна фактическа грешка органът не може да изменя и да допълва акта си, като в случая, органът не само е допълнил мотивите си, но е създал и допълнително противоречие в съдържанието им предвид постановения пълен отказ за плащане по Еко-ЗВПП. По отношение на материалната законосъобразност на УП в частта му по Еко-ЗВПП, съдът е приел, че извода на административния орган за неспазване на изискването за внесен азот, е формиран въз основа на данните от представеното в хода на съдебното дирене писмо № 10-677/08.08.2023 год. на МЗХ. В тази връзка, съдът е посочил, че въпросното писмо не е нито нормативен, нито общ административен акт и не препраща към такива, за да може да се прецени характера на указаните в него минимални и оптимални количества торов азот – дали са задължителни или само препоръчителни. Посочено е, че правила за торене с азотсъдържащи торове и азотни норми са установени в Методика за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 год. (утвърдена със Заповед № РД-09-52 от 5.09.2024 год., издадена от министъра на земеделието и храните, oбн., ДВ, бр. 78 от 13.09.2024 год., изм. и доп., бр. 64 от 5.08.2025 год.). Допълнено е и с твърдението, че в Наредба № 3/10.03.2023 год. не е налично задължение на ДФЗ да съобразява конкретен акт на друг административен орган, определящ потребностите на съответната култура и минималните количества внесен азот, като единствено в чл. 40, ал. 2, изр. 2 от наредбата е ограничено подпомагането до площи, при които общото количество N (азот) на хектар не надвишава 150 кг. По отношение на законосъобразността на оспореното УП в частта му по схемата Еко-НИП, съдът като се е позовал на чл. 142, ал. 1 от АПК е приел, че административния орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/10.03.2023 год. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2024 г., в сила от 1.11.2024 г.), действаща към момента на издаване на уведомителното писмо, съгласно която Практика 2 по Еко-НИП изисква при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби). Съдът е цитирал и разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3 (в редакцията, доп. – ДВ, бр. 92 от 2024 год., в сила от 1.11.2024 год.), съгласно която, земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи. Анализът на тези нормативни разпоредби са мотивирали съда да приеме, че биологичните средства за контрол на вредители - феромонови уловки, биологични агенти, ПРЗ на основата на микроорганизми - са изброени алтернативно и употребата на едно от тях, заедно с ПРЗ извън първа професионална категория, е достатъчна, за да се докаже прилагането на Практика 2. Посочено е също, че списъка на биологичните агенти, които могат да се прилагат на територията на Република България, е утвърден с приложена по делото Заповед № РД 12-15/28.07.2022 год. на министъра на земеделието и Заповед № РД-701/29.07.2022 год. на министъра на околната среда и водите, като в списъка е включен и биологичният агент – трихограма, който земеделския стопанин твърди, че е използвал. С оглед горното, съдът е приел, че в изпълнение на задължението си по чл. 35 от АПК, административният орган е следвало да изиска разходооправдателни документи за закупени биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми, да провери дали са разрешени за употреба, дали приложението им е било вписано в дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и едва след това да формира извод дали е спазено изискването за прилагане на Практика 2. Доколкото това задължение не е било изпълнено, съдът е формирал решаващ извод за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е приел, че процесното УП в оспорените му части е незаконосъобразно, поради което го е отменил в тези части и в полза на оспорващия е присъдил разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат: Споделими са мотивите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на оспореното УП в частта му по отношение Еко схема Еко-ЗВПП. Изводът на административния орган за недопустимост на подпомагането на земеделския стопанин по Еко-ЗВПП е обективиран в колона 10 от таблица 18.5 към Приложение 18, в която по отношение на заявените общо 12 парцела е отбелязано, че не отговарят на изискванията за внесено количество азот съгласно чл. 40 от Наредба № 3/10.03.2023 год. В разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3/10.03.2023 год. е указано, че размерът на помощта по практиката по ал. 1, т. 2 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е доказан внесен подобрител в заявените площи не по-малко от 10 % от потребностите на съответната култура съгласно плана за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство. Не се подпомагат площи, при които общото количество N (азот) на хектар надвишава 150 кг. Анализът на така цитираната правна регламентация показва, че потребностите на съответната култура се определя в плана за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство. В случая, видно от приложения към декларацията по чл. 46 от Наредба № 3/10.03.2023 год. план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном М. Й., потребността от количество общ азот по отношение на културата мека пшеница – зимна е посочено 25,6 кг/ха, като е посочено и осигуреното количество азот от органично наторяване 2,56 кг/ха. По отношение културата слънчоглед е посочено потребност от 50 кг/ха, като е посочено и осигуреното количество азот от органично наторяване 9 кг/ха. С оглед на това, вписаното в плана за управление количество съответства на нормативно изискуемото. Видно от Таблица 18.5 към Приложение 18 от УП, в колона 4 – минимална потребност на културата от количество общ азот по отношение и на двете култури - мека пшеница – зимна и слънчоглед е посочено едно и също необходимо количество - 60 кг/ха. С оглед на това, правилно и обосновано първоинстанционния административен съд е приел, че при формиране на извода си за недопустимост на исканото подпомагане, административният орган не е изложил конкретни и ясни мотиви, въз основа на какви обективни данни е приел това количество минимална потребност за двете култури. Липсва яснота и по какви причини, органът не е кредитирал данните в плана за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство, каквото е изискването на цитираната разпоредба на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3/10.03.2023 год. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд, тази неяснота не може да бъде преодоляна с представеното едва в хода на съдебното дирене писмо с изх. № 10-677/08.08.2023 год. на МЗХ, което не е било част от административната преписка. От друга страна, обосновани са и мотивите на съда по отношение на характера на писмо изх. № 10-677/08.08.2023 год. на МЗХ, доколкото правила за торене с азотсъдържащи торове и азотни норми са регламентирани в Методика за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 год. (утвърдена със Заповед № РД-09-52 от 5.09.2024 г., издадена от министъра на земеделието и храните, oбн., ДВ, бр. 78 от 13.09.2024 г., изм. и доп., бр. 64 от 5.08.2025 г.). Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че представеното по делото Решение за поправка на очевидна фактическа грешка с изх. № 02-170-6500/1750#6 от 04.09.2025 год., постановено от изпълнителния директор на ДФЗ е нищожно и не поражда правни последици, доколкото е издадено при липса на предпоставките по чл. 62, ал. 2 от АПК. С въпросното решение не се отстраняват или коригират писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, а по същество се въвеждат нови фактически обстоятелства в постановения вече и оспорен по съдебен ред административен акт, което е процесуално недопустимо. От страна на ответния административен орган не са ангажирани доказателства и за спазване на изискването, поправката на очевидни фактически грешки да е съобщена на заинтересованото лице с предоставяне на възможност за оспорва не на решението. По изложените съображения, правилен и съответен на относимите нормативни разпоредби се явява извода на първоинстанционния административен съд за незаконосъобразност на УП в частта по Еко схема Еко-ЗВПП. Споделими са изводите на съда и по отношение незаконосъобразността на УП в частта му по Еко схема Еко-НИП. Действително, към момента на постановяване на оспореното УП, разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 год. указва, че допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1) при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба, и/или 2) при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби). Към момента на постановяване на УТ, текста на ал. 3 на чл. 41 е със следното съдържание: земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.) (Наредба № 4 от 2023 г.). Анализът на така цитираната правна регламентация прави обоснован извода на съда, че при преценката за допустимост на искането за подпомагането по Еко-НИП, административният орган е следвало да изиска разходооправдателни документи не само за закупени феромонови уловки, но и за закупени биологични агенти или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми, да провери дали са разрешени за употреба, дали приложението им е вписано в дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Едва след така извършената проверка би могло да се формира обоснован извод за спазване изискванията за прилагане на Практика 2. Така констатираното безспорно съставлява нарушаване на задължението на административния орган, вменено с разпоредбата на чл. 35 от АПК – да постанови административния акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неоснователни са възраженията, обективирани в касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ, че при постановяване на оспореното УП приложение намира разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 год. (в редакцията - ДВ, бр. 56 от 23 год. в сила от 30.06.2023 год.), в т. 3 от която е указано, че допустими за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 3) се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ. При формиране на това възражение, касатора се позовава на § 50 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3/10.03.2023 год. (ДВ, бр. 47 от 2024 год., в сила от 04.06.2024 год.), в който е указано, че за заявленията, подадени през кампания 2023 год. се прилага досегашния ред. Неоснователността на това възражение се извежда от обстоятелството, че допълнението на чл. 41, ал. 1, т. 2 и ал. 3 на Наредба № 3, с което е добавен текста „или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби)“ е въведено с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3/10.03.2023 год. (доп. – ДВ, бр. 92 от 2024 год., в сила от 01.11.2024 год.), в Преходните и заключителни разпоредби на която липсва текст, който да указва, че измененията и допълненията са неотносими към подадените заявления за кампания 2023. В този смисъл, и в съответствие с изискването на чл. 142, ал. 1 от АПК, при постановяване на Уведомителното писмо на 01.06.2025 год., административният орган е дължал съобразяване с актуалната и действаща към момента редакция на относимите материалноправни разпоредби. С оглед на това, изводът на изпълнителния директор на ДФЗ за недопустимост на искането за подпомагане по Еко схема Еко-НИП се явява незаконосъобразен, както правилно е приел и първоинстанционния административен съд. В съответствие с така изложените мотиви, оспореното съдебно решение се явява правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател, което искане с оглед изхода на спора се явява неоснователно. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,