Определение № 36 от 02.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 235/2021 г.

Образувано е по искова молба на П. М. Я., М. П. М., С. П. М., в качеството си на наследници по закон на Н. П. Я., и Д. Д. Х., представлявани от адв. А. Д., за прогласяване нищожността на решение № 1692 от 14.06.2013г. по арб.д. № 1692/2013г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ на основание чл.47, ал.2 ЗМТА Ищците твърдят, че арбитражното дело е проведено, без двете длъжници Н. П. Я., и Д. Д. Х. да бъдат уведомени за него, поради което и постановеното арбитражно решение не е било атакувано. Излагат съображения за нищожност на арбитражното решение поради постановяването му по неарбитрируем съгласно чл.19, ал.1 ГПК спор, с оглед на което молят да бъде прогласена неговата нищожност. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва исковата молба. Твърди, че вземането му, предмет на арбитражното дело, е прехвърлено с договор за цесия от 08.08.2018г. на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, поради което искът е предявен против ненадлежна страна и производството по него следва да бъде прекратено. Поддържа, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в чл.48 ГПК преклузивен срок, тъй като по образуваното изп.д. № 114/2014г. по описа на ЧСИ Р. А. още на 21.02.2014г. Н. Я. е заплатила такса за получаване на препис от изпълнителното дело, а знание за делото е имала и Д. Х., видно от подадената молба до ЧСИ вх. № 109 от 06.03.2014г. Поддържа, че към момента на сключване на арбитражното споразумение е било допустимо страните по имуществен спор да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд. Излага подробни съображения за неприложимост на новата редакция на чл.19, ал.1 ГПК към процесното арбитражно решение и за неоснователност на иска за прогласяване на неговата нищожност. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и възраженията на страните, приема следното: От писмените доказателства, изпратени по искане на настоящия състав от ЧСИ Р. А., рег. № 848 с район на действие СРС, се установява, че изп.д. № 20148480400114 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.12.2013г. от СГС, ТО, VI – 14 състав по т.д. № 7885/2013г. на основание чл.404, т.1 ГПК и чл.51, ал.1 ЗМТА въз основа на решение № 1692 от 14.06.2013г. по вад № 1692/2013г. по описа на АС „Арбитер Юстициарум” СНЦ, с което Д. Д. Х. и Н. П. Я. са осъдени да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сумата 14490,70 лева, заедно със законната лихва от 14.06.2013г. – датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, както и разноски. Видно от изпратеното известие за доставяне, поканата за доброволно изпълнение до Д. Х. с изх. рег. № 3048/20.02.2014г. ѝ е връчена лично на 26.02.2014г. Изпратена е и покана за доброволно изпълнение с изх.рег. № 3047/20.02.2014г. до Н. П. Я. по местоработата ѝ фирма „П. – С.И.Е.”, чрез личен състав, която, видно от известието за доставяне, е връчена на 26.02.2014г. От представените с отговора на исковата молба доказателства се установява, че на 21.02.2014г. Н. Я. е заплатила такса за получаване на препис по изп.д. № 114/2014г., а с молба вх.рег. № 4069/17.07.2014г. е поискала да бъде вдигнат наложеният по това изпълнително дело запор. С молба вх. № 06.03.2014г. Д. Х. е направила искане да бъде отменен наложеният на нея и на поръчителя ѝ запор по посоченото изпълнително дело, като е заявила, че на 7-мо число от месеца ще прави вноска от 100 лева и на 15-то число – още по 100 лева, за погасяване на заема. Настоящият състав, като съобрази изложените обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, поради което е недопустима. На 26.02.2014г. на ищцата Д. Х. и на наследодателката на останалите ищци Н. П. Я. /страна по арбитражното дело/ са били връчени покани за доброволно изпълнение, с приложени към поканите копия на изпълнителния лист /както е посочено в поканите/, възпроизвеждащ диспозитива на арбитражното решение, което не е оспорено от пълномощника на ищците. Поради това, считано от посочената дата, е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 ЗМТА тримесечен срок. Обстоятелството, че длъжниците са били уведомени за постановеното арбитражно решение, въз основа на което е образувано изпълнителното дело, се потвърждава и от подадените от тях молби по същото. Към 17.12.2020г., когато е заведена исковата молба по чл.47 ЗМТА, този срок е изтекъл, поради което предявеният иск е недопустим. При липса на подадена в срок искова молба по чл.47 ЗМТА, съдът няма правомощия да се произнася и по нищожността на арбитражно решение, постановено преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр.8/2017г./, с който са изменени разпоредбите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47 ЗМТА. Неоснователен е доводът на ищците, че разпоредбата за сроковете за подаване на искова молба касае само хипотезите на отмяна на решение, но не и хипотезите, в които се установи нищожност. Съгласно т.3 на решение № 9 от 24.10.2002г. по конст.дело № 15/2002г. на Конституционния съд на РБ защитата в рамките на арбитражния процес се осъществява в два стадия – първият е производството пред недържавния арбитражен съд, а вторият е факултативен и представлява защита по реда на чл.47 ЗМТА пред държавния съд. Ако първият стадий е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./, но при неизтекъл срок на защита по чл.48, ал.1 ЗМТА, и след влизане в сила на ЗИДГПК в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА защитата премине във втория стадий, §6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, което е постановено по спор, по който ЗИДГПК /обн. ДВ бр.8/24.02.1027г./ изключва подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява арбитражното решение за нищожно. В този случай изменението на процесуалния закон намира приложение и правните последици на извършените процесуални действия се преденяват с оглед новите процесуални разпоредби. В настоящия случай обаче първият стадий на арбитражния процес е приключил преди влизане в сила на ЗИДГПК /обн. ДВ бр.8/24.01.2017г./ и поради изтекъл срок по чл.48, ал.1 ЗМТА защитата не може да премине във втория стадий. С оглед на това в случая §6, ал.2 ПЗР на ЗИДГПК не намира съответно приложение по отношение на арбитражното решение, предмет на разглеждания иск. По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,