Определение № 704 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2416/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител П. О. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ - Варна, против въззивно решение № 51/04.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 77/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260001/08.01.2024г. по гр.д. № 584/2016 г. по описа на Окръжен съд – Добрич с което е отхвърлен иска на Комисията против А. П. П. и Е. Н. П. с правно основание чл.153, ал.1 от ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на стойност 33 400 лв., на осн. чл.142, ал.2, т.2, вр. чл.141 от ЗОНПИ, съгласно §5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ, предявен при действието на ЗОПДНПИ/отм./ на осн. чл.74, вр. чл.62, вр. чл.63, ал.2, т.2 от ЗОПДНПИ/отм./, а именно: 1/ ½ ид.ч. от недвижим имот: дворно място с площ от 540 кв.м., ПИ № ***, включен в УПИ *** - комплексно жилищно строителство, магазин „Р." и „С.", в *** по ПУП на гр.Г. Т., общ. Г. Т., обл. Д., ул.„Д. Б.“ ***, при граници: пл. №***; ул. „А. С."; ул.„Д. Б.“; пл.№ ***, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м., състояща се от две стаи, салон и антре и пристройка - лятна кухня със застроена площ от 6 кв.м.; 2/ недвижим имот: дворно място с площ от 345 кв. м, находящо се в гр.Г. Т., общ. Г. Т., обл. Д., съставляващо УПИ *** в ***, по подробния устройствен план на града, при граници- съседи: УПИ ***; УПИ ***; ул. „Г. М."; УПИ ***, ведно с изградената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 65 кв.м.; 3/ лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Г.", peг. № ***, дата на първа регистрация 10.09.1999г., рама ****, двигател ****; и 4/ лек автомобил, марка „*", модел „***“, peг. № ***, дата на първа регистрация 30.11.1988г., рама ****, двигател ****. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В същата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал е следните въпроси: 1. „Следва ли при определяне на несъответствието да се вземат предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер?“ и 2. „Ако при проверката се установи, че вноските по банкови сметки превишават разходите за издръжка по данни на НСИ, следва ли това превишаване да се отрази като извънреден разход в анализа на съответната година, в края на периода, както и да намери отражение в „нетния доход“?“. Изложени са съображения, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по тях липсва формирана практика на ВКС. Твърди се и наличие на хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК доколкото въззивният съд е приложил в противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика нормата на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ, в която е дадена легална дефиниция на понятието „значително несъответствие“. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното: По делото е прието за установено, че проверката на Комисията е образувана след получено уведомление, че 27.11.2013 г. против А. П. П. е бил внесен обвинителен акт № 26/13 г. по сл.д. № 40/11 г. по описа на ОСлО при ОП-Добрич за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ/отм./, респ. в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ.С протокол от 09.12.2013г. била образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му. Проверяваният 10 годишен период бил от 09.12.2003 г. до 09.12.2013 г., като през този период А. П. П. бил в брак с Е. Н. П.. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, е направен извод, че евентуален „нетен доход“ /съдържателно определено като понятие в § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ/ в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица съдът е приел, че придобитото от двамата ответници имущество в рамките на проверявания период /установено е, че в началото на проверявания период ответниците не са притежавали имущество/ и налично в патримониума им към неговия край - 09.12.2013 г., е следното: I. Дружествени дялове: 1. 100% от капитала на „Р.”ЕООД - внесен капитал 3 500 лв.; 2. 100% от капитала на „Р. С.”ЕООД - внесен капитал 3 500 лв., 3. 90% от капитала на „З. Х.-Д.“ООД, на стойност 4 500 лв.; 4. 50% от капитала на „Т.”ООД, на стойност 2 500 лв.; 5. 50% от капитала на „Б.”ООД на стойност 2 500 лв. /т.е. придобити в периода и налични дялове към 09.12.2013 г. на обща стойност 16 500 лв./. II. Придобити възмездно в условия на СИО и притежавани към 09.13.2013 г. недвижими имоти: 1. недвижим имот: дворно място с площ от 540 кв.м., ПИ № ***, включен в УПИ *** - комплексно жилищно строителство, магазин „Р." и „С.", в *** по ПУП на гр.Г. Т., общ. Г. Т., обл. Д., ул. „Д. Б.“ ***, при граници: пл. № ***; ул. „А. С."; ул.„Д. Б."; пл. № ***, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 55 кв.м., състояща се от две стаи, салон и антре и пристройка - лятна кухня със застроена площ от 6 кв.м., с пазарна стойност към момента на придобиване 19 200 лв.; и 2. недвижим имот: дворно място с площ от 345 кв. м, находящо се в гр. Г. Т., общ. Г. Т., обл. Д., съставляващо УПИ *** в ***, по подробния устройствен план на града, при граници-съседи: УПИ ***; УПИ ***; ул. „Г. М."; УПИ ***, ведно с изградената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 65 кв. м., с пазарна стойност към момента на придобиване 18 700 лв. /т.е. придобити възмездно и налични към 09.12.2013г. недвижими имоти на обща стойност 37 900 лв./. III. Придобити възмездно в условия на СИО и притежавани към 09.13.2013 г. МПС: 1. л.а. марка „*”, модел „*”, с рег. ***, с пазарна стойност 19 600 лв.; 2. л.а. марка „Ф.”, модел „Г.”, с рег. ***, с пазарна стойност 12 000лв.; 3. л.а. марка „*”, модел „***”, с рег. ***,. с пазарна стойност 2 000лв. /т.е. придобити възмездно и налични към 09.12.2013г. МПС на обща стойност 33 600 лв./. Всички други, описани от Комисията имущества, представляващи равностойност на отчуждените движими вещ, дружествени дялове, недвижими имоти и МПС, както и преминали през банковите им сметки парични суми, за които не се твърди да са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба в съда, не са взети предвид при формиране на стойността на придобитото имущество. Направен е извод, че общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на 88 000 лв. Доколкото тази стойност е по-малка от 150 000 лв., то съдът е приел, че не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи нетния доход през проверявания период, за да са установи дали е налице значително несъответствие, и на това основание предявеният иск е неоснователен. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. От повдигнатите въпроси решаващо произнесен е само първият въпрос, но същият няма претендираното от касатора значение и не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по него не е налице сочения допълнителен селективен критерий. По разрешаването на въпроса има установена задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. В Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г., постановено по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал и въззивният съд е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Прието, че предмет на отнемане е незаконно имущество /за което не е установен законен източник на доходи/, налично към датата на проверката и формиращо стойността на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Разяснено е, че: „Стойността на т. нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не“. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване, чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на същия е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. В случаите когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В мотивите е разяснено, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Съгласно практиката на ВКС /решение № 50130 от 3.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на IV г.о. и др./, нетният доход по смисъла на разпоредбата на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ, е превишението на общия размер на приходите /т.нар. „брутен доход“/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. Ето защо, не може към стойността на наличното имущество да се добавят разходи на проверяваното лице, превишаващи брутните му приходи, тъй като това би било в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т 3, т.4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие с трайно установената практика на ВКС, вкл. и със задължителната такава, обективирана в посоченото по-горе тълкувателно решение. Поради наличие на задължителна практика на ВКС, с която въззивният съд е съобразил решаващите си правни изводи, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на въззивното решение. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение