Определение № 50388 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД - клон Павел баня, чрез пълномощника адвокат А. С., против определение № 21/11.01.2022 г. по в. гр. д. № 1490/2021 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД - клон Павел баня за изменение на постановеното по същото дело решение № 133/26.10.2021 г. в частта за разноските. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Иска се отмяната му и присъждане на разноски на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД - клон Павел баня за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 1560 лева. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Е. М. Г., подаден чрез адвокат С. П., в който поддържа, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е оставено без уважение по съображения, че пред въззивната инстанция работодателят се е защитавал относно предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като останалите два иска чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ имат акцесорен характер спрямо първия иск. Посочено е, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и на работодателя следва да се присъди минималното адвокатско възнаграждение определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. До приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция молителят не е представил доказателства, че адвокат А. С. е регистрирана по ЗДДС, а е представил такива едва с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. В допълнение е изложил, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата е неприложима доколкото липсва основна облигационна претенция. Ето защо, претендираното адвокатско възнаграждение от 1560 лева е прекомерно, поради което обосновано и законосъобразно е било намалено до минималния размер от 650 лева без ДДС. Определението е неправилно. Предвид направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото и на осъществената от адвоката защита по делото – явяване в едно открито съдебно заседание, на страната следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минималния размер определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В случая минималното адвокатското възнаграждение по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се определя на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата и е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, а именно – 650 лева; а за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, възнаграждението възлиза на сумата 501,57 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Съгласно § 2а от цитираната Наредба за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по Наредбата е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията. Тоест при съобразяване предмета на спора /обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ/ дължимото се адвокатско възнаграждение е в размер общо на сумата 1151,57 лева без ДДС или сумата 1381,88 лева, с включен ДДС. Видно от договора за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. и приложената към него фактура договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е с включен ДДС. Съдът е следвало при намаляване на възнаграждението да присъди на страната адвокатско възнаграждение с ДДС. Искането за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение е било частично основателно, още повече, че с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е представено доказателство, че адвокат А. С. е регистрирана по ЗДДС. Предвид изложеното определението следва да се отмени и въззивното решение да се измени в частта за разноските, като на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД - клон Павел баня се присъди допълнително още сумата 731,88 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение