Определение № 10064 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9855/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Б. С. Д. и Е. Б. Д., подадени чрез процесуалния им представител адв. Йотов, против определение № 30250 от 29.07.2026 г., постановено по адм. дело № 7918/2026 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като са пряко засегнати от извършваното строителство в съседен на техния имот и имат правен интерес да оспорят издаденото разрешение за строеж. Молят определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и решаването му по същество. Ответникът – главният архитект на район „Красна поляна“, Столична община, не изразява становище по частната жалба. Представеният писмен отговор не може да бъде взет предвид, тъй като е подаден от юрк. Василева, като пълномощник на кмета на Столична община- административен орган, който не е страна по делото. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страни, за които този акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбите на Б. С. Д. и Е. Б. Д. против разрешение за строеж № 2/20.03.2024 г., издадено от главния архитект на Район „Красна поляна“, Столична община, за строеж на „Многофамилна жилищна сграда с гаражи" в [заличен текст], гр. София и прекрати производството по делото, административният съд приема, че жалбоподателите нямат правен интерес от оспорване на административния акт, тъй като не попадат в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, поради което подадените жалби са недопустими. Тези изводи са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд правилно приема, че за жалбоподателите Б. Д. и Е. Д. не е налице правен интерес от обжалване на посоченото разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ заинтересувани лица в производството по издаване на разрешения за строеж в случаите на нов строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята. По смисъла на разпоредбата това са лицата, засегнати от административния акт, които могат да го оспорят. В случая като собственици на [заличен текст], гр. София, съседен на [заличен текст], по плана на гр. София, за който е издадено оспореното разрешение за строеж, жалбоподателите не попадат в нито една от изброените по-горе категории заинтересувани лица и не са легитимирани да оспорят разрешението за строеж и издадените инвестиционни проекти. По изложените съображения заключението на първоинстанционния съд за недопустимост на подадената жалба, оставянето й без разглеждане и прекратяване на производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК се явява в съответствие с материалния закон и се споделя от настоящата инстанция. Издадената заповед по реда чл. 194 ЗУТ е без значение при преценката на правния интерес от оспорване на разрешението за строеж. Същата е за осигуряване на достъп за изпълнение на строително- монтажните работи, предприети съгласно издаденото разрешение за строеж и не променя обстоятелството, че частните жалбоподатели нямат качеството на посочените в чл. 149, ал. 2, т.1 ЗУТ лица, а доводите в обратен смисъл са неоснователни. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,