Определение № 135 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.2 вр. чл.248,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. С. - Сиванио срещу определение № 18391 от 08.10.2012 г. по възз. гр.д. № 8898 /2010 г. на Софийски градски съд,, г.о., ІІ – „в” възз. с-в., с което е изменено на основание чл.248 ГПК въззивно решение (№ 6026) от 28.08.2012 г. по делото в частта за разноските, като Р. И. С. - Сиванио е осъдена на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на К. Д. В. сумата 500 лева разноски за въззивното производство. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. ответникът не е представил списък за разноски. Насрещната страна К. Д. В. не е подал писмен отговор на частната жалба. Настоящият състав намира частната жалба за допустима: подадена е срещу подлежащо на обжалване определение, в срок, от страна по делото, която има правен интерес от обжалване. С определение по гр.д. № 1084 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о., разпределено на настоящия състав на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по делото по касационната жалба на Р. И. С. - Сиванио, поради което въпросът по частната жалба следва да бъде разрешен в настоящото производство. Съгласно т.24 от ТР № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС производството е по чл.274,ал.2 ГПК, поради което не следва да се обсъжда изложението на основания за допускане на касационно обжалване. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с оглед изхода от спора (отхвърляне на предявените искове) срещу него, К. Д. В. има право на разноски за адвокатско възнаграждение, които своевременно е поискал - в устните състезания по делото и за които е представил доказателства – договор за правна помощ. От протокола от съдебното заседание от 30.09.2011 г. (л.48) е видно, че в хода на устните състезания процесуалният представител на К. Д. В. е поискал присъждането на разноски и е представил писмена защита с препис за насрещната страна. В тази писмена защита (л.47) също се съдържа искане за присъждане на разноски в размера на изцяло заплатеното адвокатско възнаграждение. В представения договор за процесуално представителство (л.34) е отразено уговарянето и заплащането на сумата 500 лева за процесуално представителство. Съгласно приетото с т.2 от ТР № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че писмената защита е инкорпориран списък за разноски, а съгласно приетото в т.1 на същото т.р. – че вписването в договора за правна помощ има характера на разписка и доказва извършването на разноските. От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното настоящият състав