Определение № 3386 от 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Х. С. М. за отмяна на решение №192/08.12.2022 г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр. д. №1028/22 г. и в производство по молба на И. П. Н. с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН и искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу Х. С. М.. С решението са наложени мерки за защита, които задължават М. да се въздържа от извършване на домашно насилие, включително и с обаждания по телефона, забранява се приближаване на пострадалото лице, местоработата му и местата за социален отдих на по-малко от 40 м. за срок от 18 месеца. Решението не е обжалвано пред въззивна инстанция и е влязло в сила. Молителят Х. М. твърди, че е налице основание за отмяна на посоченото решение като се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Посочва, че решението подлежи на отмяна, поради нарушението на чл. 38, чл. 42, чл. 43-49 и чл. 56 ГПК във връзка с призоваването му като ответник по делото и след като не е участвал по делото поради липсата на надлежно уведомяване за същото. Сочи, че на 17.08.2023 г. е разбрал за делото срещу него и мерките за незабавна защита след задържането му от органите на МВР, поради нарушение на горепосочените мерки за защита. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от ответницата по молбата И. П. Н., в която изразява становище да се остави без уважение молбата като необоснована и недоказана. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по молбата за отмяна, съобрази следното: Молбата за отмяна е подадена от легитимирано лице, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Налице е влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по ЗЗДН, което не е исково, а според разясненията, дадени в т.22 на ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. В мотивите на ТР №2/2019 г. на ОСГК на ВКС изрично е посочено, че производството по ЗЗДН е такова по спорна съдебна администрация на граждански отношения и заповедта не разрешава правен спор, а съобразно правното положение на страните определя ред и начин за упражняване на материалните права и задължения помежду им. Съгласно т. 4 на ТР № 7/2014 от 13.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация не подлежат на отмяна по реда на Глава Двадесет и четвърта ГПК. Неприложимостта в случая на производството по отмяна се обосновава с негодността им до породят сила на пресъдено нещо и възможността да бъдат изменяни при наличие на предпоставки за това. Отмяната по реда на глава двадесет и четвърта на ГПК, в случая не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита- предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценка на съда по целесъобразност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,