Определение № 50412 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2860/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. Г.-Д., срещу определение от 24.01.2022г., постановено по в.гр.д. № 4815/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за присъждане на разноски за въззивното производство. В частната жалба се излагат съображения, че определението на САС е неправилно и на страната следва да бъдат присъдени разноските за адвокат както за първата, така и за въззивната инстанция. Ответната страна по жалбата не представя отговор. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Съгласно възприетото разрешение в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Настоящата жалбоподателка и ответница във въззивното производство обаче не е представила договор за правна помощ и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за защита и съдействие пред въззивната инстанция. С оглед на което правилно въззивният съд е оставил без уважение молбата за допълване на въззивното решение по отношение на разноските по делото за адвокатско възнаграждение за въззиваемата страна М. Г. след като не е установено по делото, че такива са реално направени. Не е предмет на разглеждане в настоящото производство претенцията на жалбоподателката за разноски в първоинстанционното производство, за които също така е прието, че няма доказателства да са направени.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение