Определение № 78 от 12.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 609/2012 г.

Делото във ВКС е по спора за подсъдност между Пловдивския окръжен съд и специализирания наказателен съд. Спорното дело - № 308/2012 год., е частично наказателно и е образувано в СНС на 7 март 2012 год. с предмет извършването на съдебен контрол върху задържането под стража на досъдебно производство (чл.65 НПК). Самото досъдебно производство е продължение на предишно, което обаче е приключило с внасяне на обвинителен акт първоначално в ПОС, а след това, на 12 януари 2012 год. – в СНС. Новото досъдебно производство е започнало, след като на 15 февруари 2012 год. СНС е прекратил производството пред себе си и върнал делото в специализираната прокуратура за отстраняване на констатираните процесуални нарушения. Именно по време на новото досъдебно производство е поискано да бъде извършен съдебен контрол върху задържането под стража на някои от обвиняемите, съответно образувано чнд № 308/2012 год. на СНС. За да откаже извършването на поискания съдебен контрол и да изпрати чнд № 308/2012 год. на ПОС, СНС се е позовал на втората алинея от § 9 в преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НПК: „Неприключилите досъдебни производства се довършват от органите на досъдебното производство, пред които са висящи преди влизането в сила на този закон” (ДВ, бр.13/2011 год.), и то на допълването на алинеята с второ изречение през 2012 год.: „Съдебният контрол върху тези производства се осъществява от съда, който е бил компетентен до 31 декември 2011 г.”)ДВ, бр.19/2012 год.). Според СНС компетентността на ПОС да разгледа спорното чнд се определя от компетентността му към последната дата. За да повдигне пред ВКС спора за подсъдност, ПОС е имал предвид, че към този момент той не е повече „съответният първоинстанционен съд” (чл.65, във връзка с чл.64, ал.1 НПК) –– контролът върху задържането под стража е поискан по досъдебно производство, което е започнало след прекратяване на 15 февруари 2012 год. на съдебното производство по делото пред СНС, и последният е вече „съответният” съд. Прокурорът пред ВКС също е изразил становище, че спорното дело е подсъдно на СНС. Върховният касационен съд намери делото за подсъдно на СНС. СНС изобщо не е имал основание да приложи цитирания § 9, ал.2 ЗИДНПК с оглед именно на преходния (в р е м е н е н) характер на разпоредбата: да уреди в съответствие с чл.34 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове не само д е й с т в и е т о п о в р е м е на внесените в НПК промени, но и към в р е м е н н о с ъ щ е с т в у в а щ и, („висящи…, които са започнали, но не са завършени”) отношения. Както правилно е съобразил ПОС, уредбата е относима само към висящите досъдебни производства, които са заварени от действието на промените, а не към тяхната висящност след влизането на ЗИДНПК в сила (подобен проблем е възникнал и по приложението на преходните и заключителните разпоредби в ЗИДНПК от 1997 г. – вж. опр. 68/97-І, Сб., с.172). Досъдебното производство, по което е било образувано спорното в случая дело, е висящо и сега, но след като на 15 февруари 2012 год. СНС е предизвикал започването му. Макар и това досъдебно производство да е продължение на предишно, което е било висящо преди влизането на ЗИДНПК в сила, висящността на предишното досъдебно производство е загубила значението си от момента на изготвянето въз основа на него на обвинителен акт и внасянето му в съда. Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение