Решение № 1365 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4743/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на правосъдието, чрез процесуален представител, срещу решение №1520/18.02.2025 г. /година на решението съгласно вписаното в него/ по административно дело №5042/2024 г. на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменен чл.3, т.5 - Приложение №24 от Наредба №7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образци на книжа, свързани с връчването по Граждански процесуален кодекс на министъра на правосъдието. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е недопустимо и неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, иска обезсилването му и прекратяване на производство или отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу нормативния акт, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави евентуално възражение по размера на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Г. Ц. Н., с адрес в гр. София, в писмено становище иска оставяне в сила на съдебното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови решението си, тричленният състав на ВАС, пето отделение е изложил мотиви, че нормативният акт е оспорен от лице с правен интерес, тъй като жалбоподателят е вписан в регистърът на частните съдебни изпълнители. Наредбата е издадена на основание чл.55 ГПК, според която министърът на правосъдието издава наредба, с която се утвърждават образци на всички книжа, свързани с връчването. Оспореното приложение №24 е запорно съобщение за налагане на запор като обезпечителна мярка към чл.3,т.5 съгласно изменената номерация след изменение на Наредба № №7 от 22.02.2008 г. в ДВ бр.53/11.07.2009 г. и ДВ бр.64/03.08.2018 г. Тричленният състав е описал всички представени доказателства от ответника в изпълнение на многократно указваните му задължения за представяне на административната преписка и е посочил, че нормативният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Посочено е, че производството по издаване на Наредба №7/22.02.2008 г. е проведено в периода от 26.07. 2007 г. до 28.02.2008 г., когато е обнародвана в ДВбр.22/28.02.2008 г. При издаването й ответникът не е доказал да е спазено изискването на чл.26, ал.2 и чл.28 от Закона за нормативните актове/ЗНА/ в редакцията към този период, тъй като няма доказателства да са публикувани мотиви и/или доклад към проекта за нормативния акт, със съдържанието по чл.28 ЗНА за обсъждане от заинтересованите лица. Допуснатото нарушение на административно - процесуалните норми е съществено, тъй като са възпрепятствали възможността на заинтересованите лица да изразят становища и предложения по законопроекта. Решението е валидно и допустимо. Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на решението като постановено по жалба на лице без правен интерес от оспорването. Частният съдебен изпълнител е задължен да изпраща оспорения от него образец за налагане на запор като обезпечителна мярка, поради което за него възниква задължение именно от Наредбата да изпраща утвърдения образец, за който е изложил доводи, че противоречи на ГПК. Тоест налице е хипотезата на чл.186, ал.1, предложение последно АПК, в която лицето има право да оспори нормативния акт. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на съдебното решение. Изискванията на чл.26 ЗНА за публикуване на интернет-страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада с възможност за обсъждане от заинтересованите страни в поне 14 дневен срок е обнародвано в ДВ бр.46/12.06.2007 и е в сила от 01.01.2008 г. В същия брой на ДВ е обнародвано и изменението на чл.28, ал.2 ЗНА относно съдържанието на мотивите, съответно доклада, което също влиза в сила от 01.01.2008 г. Неоснователни са доводите на касатора, че административното производство по издаване на нормативния акт е било приключило преди 01.01.2008 г., тъй като нормативният акт е с дата от 22.02.2008 г., изпратен е на същата дата за обнародване в ДВ и е обнародван на 28.02.2008 г. Тоест административното производство не е било приключило към 01.01.2008 г. и при влизане в сила на нова процесуална норма, която се прилага веднага и спрямо заварените висящи административни производства, същата е следвало да бъде съобразена и приложена. Основателен е и доводът на ответника по касационна жалба, че изменението е публикувано още през месец юни 2007 година и издателят на акта е имал достатъчно време да съобрази, че от 01.01.2008 г. същото е приложимо спрямо неприключилите административни производства по издаване на нормативен акт. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия