Определение № 503 от 19.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 1021/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 44, т.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – ЧНД № 279/2025г. по описа на Габровски окръжен съд по молба за правна помощ за признаване и изпълнение на финансова санкция - във връзка с извършено в района на Никелсдорф, Р. Австрия на 15. 05. 2025г., пътнотранспортно нарушение – превишаване на допустима скорост от 80 км/ч. с 24 км., за което е наложена глоба в размер на 95 евро. Окръжният съдия от ОС – Габрово е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на ОС – Ловеч, тъй като санкционираното лице – Ю. Т. било с постоянен адрес в [населено място], [община], [улица]. Съдията от ОС – Ловеч също е прекратил съдебното производство – ЧНД № 484/2025г., и е изпратил делото по подсъдност на ОС – Русе, като е приел, че Т. е бил с настоящ адрес в [населено място], [улица], вх.2, ет. 1. В производството пред ОС – Русе, ЧНД № 933/ 2025г., се е установило, че лицето не живее повече от 10 години на настоящия си адрес, тъй като е продало апартамента си, а пребивава на постоянния си адрес, където е получило и призовка. Окръжният съдия прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС. Съставът на ВКС счете, че изложените доводи от съдията-докладчик при Русенски окръжен съд относно процесуалната необходимост да се възложи делото на Ловешки окръжен съд, следва да бъдат безусловно възприети, тъй като и местоживеенето и обичайното местопребиваване на лицето са в района на ОС – Ловеч, а именно в [населено място], където вече е бил призовавано от последният съд по разглеждане на делото. Съдът в Ловеч, в чието разположение делото вече е било, е пропуснал тази очевидна и законово належаща възможност.. Настоящият касационен състав счете, че при тези обстоятелства следва да се произнесе възникналия спор, като делото се изпрати на ОС – Ловеч за разглеждане и решаване по същество. Водим от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, I НО,