Определение № 3162 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4010/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Електрохолд продажби“ ЕАД срещу определение № 460 /25.07.2023 г. по в.т.д. № 1074 /2022 г. на Софийския апелативен съд (нататък и САС), с което е изменено и допълнено постановеното по делото решение № 331 /26.05.2023 г. в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на Р. И. Ц., действаща лично и като ЕТ с фирма „Т. - Р. Ц.“ разноски както следва: 399.40 лева пред ВКС (по гр. д. № 4930 /2021 г. на 3 г.о.), 399.40 лева при първото разглеждане на делото пред САС (по т.д. № 431 /2021 г.) и 3 791.42 лева по т. д. № 1074 /2022 г. на САС. Жалбоподателят обжалва определението в частта, с която са присъдени разноски по т.д. № 431 /2021 г. на САС и по гр. д. № 4930 /2021 г. на ВКС, 3 г.о. и за сумата над 4 100 лева по т. д. № 1074 /2022 г. на САС (такава не е присъдена). Ответникът по частната жалба Р. И. Ц. я оспорва в писмен отговор. Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е редовна. За мотивите на въззивния съд: Договорът за правна защита и съдействие пред САС е сключен на 10.03.2021 г., а този за пред ВКС е сключен на 19.10.2021 г. и следователно при определянето на минималното адвокатско възнаграждение съдът следва да приложи действащата към този момент редакция на Наредба №1/2004 г., обн. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020 г., като размерът на възнаграждението, съобразявайки се с разпоредбата на чл.7, ал. 2, вр. чл.2, ал. 5 от Наредбата, възлиза на сумата от 1 963.17 лева, в резултат на което следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на още по 399.40 лева за всяка от посочените инстанции. По отношение на отправеното искане за допълване на постановеното решение за разноски въззивният съд е съобразил, че договорът е сключен на 06.02.2023 г., с оглед на което е приложима редакцията на Наредба № 1/2004 г. към ДВ. бр.88 от 4 ноември 2022 г., като предвид уваженото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ищецът следвало да заплати минималното такова, в размер на 3 791.42 лева По основателността на частната жалба: Въззивното решение е постановено на основание чл.294, ал.1 ГПК при ново разглеждане на делото от въззивния съд. Съгласно правилото на чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивният съд длъжен да се произнесе по разноските на делото във ВКС. Жалбоподателят твърди, че списък на разноски по чл.80 ГПК е представен само по т. д. № 1074 /2022 г. на САС, в него липсва посочване на разноски по първото дело на САС и по делото на ВКС, поради което и съгласно т.2 и т.9 от ТР 6 /2013 г. страната Р. И. Ц. не е могла да иска изменение на решението в частта за разноските по тези дела и е било недопустимо въззивният съд да разглежда искането по чл.248 ГПК в тази част. Твърдението е основателно. По т.д. № 1074 /2022 г. на САС (л.95) Р. И. Ц. е представила списък на разноски, в който е включена само сумата 4100 лева за адвокатски хонорар по това дело. По т.д. № 431 /2021 г. на САС Р. И. Ц. не е представила списък на разноски. По гр. д. № 4930 /2021 г. на ВКС Р. И. Ц. не е представила списък на разноски. Поради което доводът на „Електрохолд продажби“ ЕАД е основателен: съгласно приетото с т.2 и т.9 от ТР 6 /2013 г. молбата на Р. И. Ц. за изменение на въззивното решение в частта за разноските на основание чл.248 ГПК по т.д. № 431 /2021 г. на САС и по гр. д. № 4930 /2021 г. на ВКС, когато страната не е представила списъци на разноските, направени по тези дела, е недопустима. В тази част обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а искането следва да бъде оставено без разглеждане. По т. д. № 1074 /2022 г. на САС въззивният съд е присъдил на Р. И. Ц. общо 3 791.42 лева, поради което искането на частния жалбоподател определението да бъде отменено за сумата над 4 100 лева е неоснователно, защото такава не е присъдено. В тази част молбата е без предмет и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Съгласно изхода от това производство (частната жалба е основателна в една част и неоснователна в останалата част) исканията на старните за присъждане на разноски са неоснователни, те следва да понесат разноските, така, както са ги направили. Воден от изложеното съдът