Определение № 350 от 16.07.2026 г. на ВКС по н. д. № 639/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 НПК. С разпореждане № 1245 от 15.07.2026 г, по НОХД № 1096/26 по описа на Районен съд, Пазарджик, е прекратено съдебното производство, повдигнат е пред ВКС спор за местна подсъдност с Районен съд, Пловдив, и е направено искане за промяна на местната подсъдност, на основание чл. 43, т. 1 НПК. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано в Районен съд, Пловдив, като НОХД № 3870/26, по обвинителен акт на Районна прокуратура, Пловдив, срещу Б. М. А., за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, и срещу М. Д. А., за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Към обвинителния акт е приложена молба от подсъдимия А. за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. С разпореждане № 4078 от 13.07.2026 г по НОХД № 3870/26 съдията-докладчик е посочил, че делото следва да бъде изпратено на Районен съд, Пазарджик, тъй като продължаваното престъпление е довършено на територията на [населено място]. Взето е отношение и по въпроса за евентуално приложение на чл. 43, т. 1 НПК, изводимо от посоченото приложение към обвинителния акт относно броя на свидетелите, които живеят в района на Районен съд, Пловдив, в сравнение с тези, които живеят на територията на Районен съд, Пазарджик. Отбелязано е, че е ноторно известно близкото разстояние, на което се намират [населено място] и [населено място], което обуславя извода, че явяването на свидетелите пред Районен съд, Пазарджик, не би създало затруднения. С цитираното разпореждане е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на Районен съд, Пазарджик, за произнасяне по същество и по молбата за изменение на мярката за неотклонение. В Районен съд, Пазарджик, е образувано НОХД № 1096/26. С разпореждане № 1245 от 15.07.2026 г съдията-докладчик е приел, че делото му е подсъдно, на основание чл. 36, ал. 2 НПК, но е направил искане за промяна на местната подсъдност, съгласно чл. 43, т. 1 НПК, по съображения, че от общо 54 свидетели, 39 от тях живеят в [населено място] и в населени места в област Пловдив. Въпреки искането по чл. 43, т. 1 НПК, съдията-докладчик паралелно е повдигнал и спор за подсъдност с Районен съд, Пловдив, и е изпратил делото на ВКС, за произнасяне по искането по чл. 43, т. 1 НПК. ВКС намери, че е сезиран с искане по чл. 43, т. 1 НПК, в която хипотеза липсва спор за подсъдност, доколкото Районен съд, Пазарджик, приема, че делото му е подсъдно, на основание чл. 36, ал. 2 НПК. Настоящата инстанция счита, че искането по чл. 43, т. 1 НПК е основателно и следва да бъде уважено. В случая, 39 от общо 54 свидетели живеят в района на Районен съд, Пловдив, което прави приложима хипотезата на чл. 43, т. 1 НПК. Това е така, защото, макар и делото да е подсъдно на Районен съд, Пазарджик, преимуществената част от свидетелите живеят в района на Районен съд, Пловдив. При преценката на основателността на искането по чл. 43, т. 1 НПК е без значение каква е териториалната отдалеченост на съответните населени места, в които се намира единия и другия съд, доколкото такъв критерий не е залегнал в закона. По изложените съображения, ВКС намери, че искането по чл. 43, т. 1 НПК следва да бъде уважено и делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд, Пловдив, който да стори необходимото и за своевременно произнасяне по молбата за изменение на мярката за неотклонение. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 1 НПК, ВКС, III НО,