Решение № 354 от 11.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 275/2026 г.

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба от подсъдимия М. М. С. срещу въззивна присъда № 3/12.01.2026 г., постановена по ВНОХД № 636/2025 г. от Окръжен съд – Перник.

В депозираната жалба и постъпилите допълнения, изготвени лично от подсъдимия М. и от служебно назначения му защитник, се изтъкват доводи, че осъдителна присъда на окръжния съд е постановена при допуснати процесуални нарушения, в резултат на което е нарушен и материалният закон. Проследява се развитието на наказателното производство, цитират се извадки от мотивите към новата присъда, по повод на които се изразява недоволство, тъй като не съответствали на установеното по делото, вкл. и твърдения за подмяна на изясненото чрез експертизата понятие за „колаж“, каквото представляват процесните книжа (образи). Счита се, че в досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения, конкретно на чл. 216 от НПК, тъй като прокурорът не е разделил наказателното производство, както и на чл. 227 от НПК, ограничили правото на защита на подсъдимия. Аргументират се оплаквания за игнорирани обстоятелства, показващи че С. не е извършил инкриминираното престъпление по чл. 325 от НК. В лично депозираното от подсъдимия допълнение след изготвяне на мотивите на въззивната присъда (л. 30 от к.д.) се настоява, че окръжният съд не се е произнесъл по неговата жалба срещу първостепенния съдебен акт. Допълнението, подадено от защитата на подсъдимия, съдържа и довод, че в състава на окръжния съд е участвал съдия, който преди това се е произнесъл в производство по реда на чл. 249, ал.3 от НПК. Изразява се мнение в подкрепа на заетата позиция от участващия във въззивното производство прокурор за потвърждаване на първоинстанционната присъда, несподелено от втората инстанция. В сезиращите документи се съдържа позоваване на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дело З. С. (ІІ) срещу България (жалба № 18312/08) и се твърди, че съдът не се е съобразил с тази практика. Наложеното наказание е счетено за несправедливо поради неотчитане на смекчаващи обстоятелства и надвишаващо по своя размер поисканото от прокурора при първоинстанционното разглеждане на делото. Оспорва се също и осъждането на подсъдимия за всички разноски по досъдебното производство. Направени са алтернативни искания: за оправдаване на подсъдимия С. по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати процесуални пороци при постановяване на въззивната присъда.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият М. С., редовно уведомен, не взема лично участие. Жалбата и допълненията към нея се поддържат от защитник по изложените в тях аргументи и искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата на подсъдимия единствено по отношение на размера на наложеното наказание лишаване от свобода, считайки го за завишен, и пледира за неговото намаляване.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

Районният съд – Перник с присъда № 32/30.09.2025 г., постановена по НОХД № 1068/2024 г., признал подсъдимия М. М. С. за невинен в това, че на 12.12.2023 г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като депозирал в деловодството на Софийска районна прокуратура искане, включващо текстово съдържание: „…Видях лично как днес около 0-часа и 0-минути съдия С. С. възкръсна…. убеден съм, че скоро ще се появи на работа….“, като към искането били приложени два броя „антинекролози“, на които имало снимка на С. С., озаглавени с текст „Блага вест !!!“ и текстово съдържание – „ на 12.12.2023 г. възкръсна нашият любим съдия С. С.. Амин !“ и в долния им десен ъгъл е било отбелязано, че са от „Прокуратурата“, като деянието се отличава с изключителен цинизъм, както и с изключителна дързост – след извършване на деянието подсъдимият С. разпространил видеоклип чрез интернет – платформата „YouTube“, в който било видеозаснето депозирането на „Искането“ и на който видеоклип се наблюдавали и други листи с формат А/4, наподобяващи некролози, със заглавия „Скръбна вест“, „Скръбна вест 40 дена“ „Помен 3 месеца“, като на всички тях имало снимка на С. С. и които некролози били заснети разлепени в близост на сградата на Софийски районен съд, а в последствие този видеоклип бил гледан стотици пъти, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал изцяло по повдигнатото обвинение по чл. 325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Съдът с оглед този изход на делото постановил веществените доказателства, подробно изброени в присъдата, да се върнат на техния собственик – подсъдимия С., от когото са били иззети след влизане на присъдата в сила.

Срещу този съдебен акт е постъпил въззивен протест и въззивна жалба от подсъдимия С., определена от съдията-докладчик от районния съд като „възражение против мотивите към присъда №32/30.09.2025г.“. С атакуваната сега нова присъда първоинстанционния съдебен акт е отменен частично и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 12.12.2023 г. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като депозирал искане в деловодството на Софийска районна прокуратура, към което били приложени два броя „антинекролози“, с отразеното по –горе съдържание на посочените книжа, като деянието се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години. Подсъдимият С. е осъден да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на 04 РУ на СДВР сумата от 4 319 евро и в полза на ВСС по сметка на Районен съд – Перник сумата от 320 евро.

В останалата част оправдателната първоинстанционна присъда е била потвърдена.

І. Общи бележки, отнесени към сезиращите настоящата инстанция жалба и допълнения, към рамките на обвинението, съответно възможните предмет и предели на касационен контрол.

Преди да се вземе отношение по допустимите за произнасяне въпроси настоящият касационен състав намира за необходимо да направи определени уточнения.

1. В съдържанието на първо подадената лично от подсъдимия касационна жалба, както и тази, постъпила след дадените по реда на чл. 351, ал.5, т. 1 от НПК указания от съдията-докладчик в окръжния съд, присъстват груби и нецензурни изрази по отношение на членовете на въззивния съдебен състав и на държавния обвинител, изготвил обвинителния акт. Въпросът за възможността чрез тези процесуални документи да се инициира касационно производство по обжалване на въззивната присъда е бил предмет на обсъждане по ч.н.д. № 209/2026 г. по описа на ВКС, първо наказателно отделение. Касационният състав е приел, че употребените от подсъдимия С. нецензурни изрази и обидни квалификации не могат да са единственото основание той да бъде лишен от правото му на обжалване и отменил разпореждането, с което са били върнати подадените касационни жалби. Настоящият съдебен състав ще се съобрази с разрешението, дадено с постановеното по ч.н.д. № 209/2026 г. определение. Подчертава обаче, че коментираните неуместни изрази, съдържащи се в сезиращите го документи, независимо от опита да се представят като оплаквания, относими към основанията за ревизия на въззивния съдебен акт, не подлежат на касационно обмисляне.

2. Досъдебното производство № 1144/2023 г. (прокурорска преписка № 32042/2023 г.) е образувано на 07.07.2023 г. за това, че на същата дата са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – в близост до сградата на Софийски районен съд били разлепени некролози, съдържащи снимка на съдия от този съд и които некролози съдържали унизителни за честта на съдията текстова част, като деянието се отличава с изключителен цинизъм Постановление за образуване, т. 1, л. 1 от досието на досъдебното производство. - престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК.

В тази връзка важно е да се отбележи, че разглежданият сега наказателен процес се отнася до инкриминирана фактология, различна от горепосочената, за която макар и в същото досъдебно производство, подсъдимият С. е бил привлечен като обвиняем за извършено на 12.12.2023 г. престъпление по чл. 325 от НК.

3. Окръжният съд е потвърдил присъдата в частта й, с която първата инстанция е оправдала подсъдимия С. за разпространението на видеоклип, което освен друго е резултат и от самата конструкция на обвинителния акт. В същия е очертана позиция, че след извършване на деянието (12.12.2023 г., бел. ВКС) по депозиране на процесните книжа в деловодството на Софийската районна прокуратура подсъдимият е разпространил видеоклип Доказателствата по делото обосновават извод, че процесният видеоклип е „качен“ по изказа на свидетеля Б. на 26.12. 2023г. с описаното съдържание и чрез посочената платформа, което според обстоятелствената част на обвинението обосновава квалифициращия признак - „изключителна дързост“. Начинът, по който е формулирана обвинителната теза, е критикуван от решаващите съдилища Виж, мотиви към първоинстанционната присъда, в които е разисквана неяснотата на обвинението – дали става дума за реална съвкупност, за продължавано престъпление, за отсъствие на активност по реда на чл. 287 от НПК и прочие, аргументи очевидно припознати за правилни и от окръжния съд.

, но при оповестения резултат от въззивната проверка тази част от повдигнатото обвинение е извън касационния контрол.

С оглед на казаното спорът пред настоящата инстанция е ограничен до рамкираната от обвинителния акт фактологична обосновка на твърдяната за извършена престъпна дейност, свързана с депозираните на 12.12.2023 г. от подсъдимия процесни книжа в деловодството на районната прокуратура.

ІІ. По конкретните и допустими доводи, съдържащи се в жалбите и допълненията към нея.

Проследената хронология на процесуалните действия, извършени в подготвителната фаза на процеса, показва, че обвинението срещу С. по вмененото му престъпление по чл. 325 от НК е било повдигнато в рамките на досъдебното производство № 1144/2023 г., образувано по друг повод (виж, раздел І, т. 2 от настоящето решение). Тези обстоятелства, пространно артикулирани от касаторите, са в основата на довода за допусната процедурна грешка още в хода на досъдебното производство, останала неотчетена от предходната инстанция. В отговор на оплакването първо следва да се посочи изразяваното становище в съдебната практика, че касационната инстанция като съд по правото обсъжда пороци, претендирани от страните да са допуснати от решаващите съдилища. Възраженията, свързани с процесуални недостатъци на досъдебното производство, по които касационният съд би могъл да вземе отношение, следва да са от такова естество, че практически да препятстват законосъобразното провеждане на съдебния процес. Във връзка с конкретно маркираното оплакване се отбелязва, че по силата на чл. 216 от НПК разделянето на наказателното производство, респективно отделянето на материали от него в самостоятелно такова, е изключително правомощие на прокурора в подготвителната фаза на процеса, което не подлежи на съдебна санкция Настъпилите през 2025 г. изменения в НПК, конкретно на чл. 248 от НПК – напр. визираното в ал. 5, т. 7 от нормата, са неотносими към разглеждания случай.. Процесуалната дейност на съдебните органи е очертана и ограничена в рамките на обвинителния акт, в които параметри се е развила съдебната процедура по настоящето дело. Обстоятелството, че в хода на досъдебното производство не са предприети действия за отделяне на материалите, относими към инкриминираната фактология, за която е повдигнато обвинение на С., не обосновава процесуален недостатък към съдебното разглеждане на делото. Впрочем, обосновката на поддържаните доводи разкрива същината на оспорването, което в крайна сметка е насочено срещу осъждането на подсъдимия за сторените по досъдебното производство разноски за назначаваните експертизи, по което ще се вземе отношение и с настоящето решение.

Следващото възражение, свързано със съществено нарушение на процесуалните правила, ограничили правото на защита на С., се обосновава с твърдения за непредявяване на материалите по делото по реда на чл. 227 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НПК обвиняемият има право да се запознае с материалите по проведеното разследване. Ефективното упражняване на това процесуално право се гарантира чрез процедурата по чл. 227 от НПК, когато обвиненото лице и неговият защитник са поискали да им бъде предявено разследването. Конкретиката на сега разглеждания случай показва, че на л. 77 и сл., том 3 от досието на досъдебното производство е приложено постановление за привличане на подсъдимия в качеството му на обвиняем, което е предявено на С. и на неговия защитник на 02.05.2024г. Веднага след това е пристъпено към разпит на подсъдимия, отново в присъствието на защитник. В протокола за разпит е обективирано изрично направеното от С. изявление, че не желае материалите по делото да бъдат предявявани на него и на защитника му. При това положение не може да се разкрие неблагополучие, водещо до накърняване на процесуалните правила, продиктувано от непризоваването на С. за предявяване на разследването.

В допълнението към жалбата, изготвено от назначения от касационната инстанция защитник, присъства и изложение, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са проведени две разпоредителни заседания, като по първото от тях с определение от 05.11.2024 г. е било прекратено съдебното производство, който акт е отменен от окръжния съд в съдебен състав, включващ и съдия, участвал при постановяване на атакуваната присъда. Изброяването на тези обстоятелства не са съпътствани с излагане на конкретни аргументи и може само да се предполага, че се намеква за процесуална недопустимост един и същи съдия да участва при разрешаване на въпросите, предмет на разглеждане във визираните процедури по глава ХХІ и глава ХХІІ от НПК. Разгледан в този аспект доводът е неоснователен. Действително председателят на съдебния състав е участвал не само при постановяване на присъдата по ВНОХД № 636/2025 г., но и на определение по ВНЧД № 540/2024 г. С постановения по това частно производство съдебен акт е отменено определението на районния съд, с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора. Определенията на въззивния съд, постановени в производството по чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 341, ал.2 от НПК, не са сред актовете, които съставляват абсолютно основание за отвод, тъй като с тях не се взима отношение по съществото на делото. Разбира се, не е изключена хипотеза, при която съдебният състав да надхвърли рамките на дължимата се по този ред проверка и да се ангажира със становище по съществото на обвинението. В тези случаи евентуалното проявление на основания за отвод би могло да се обсъжда в контекста на чл. 29, ал. 2 НПК. Съдържанието на определението, постановено по ВНЧД № 540/2024 г., не предизвиква размишления в посочения аспект.

Споделеното в допълненията към жалбата мнение за несъобразено от съда становище на участващия във въззивното производство прокурор, че не поддържа протеста, както и за правилност на първоинстанционната присъда, намира отговор в процесуалния закон. Позицията на прокурора, който не поддържа обвинението и въззивния протест, не освобождава съда от задължението му да се произнесе по вътрешно убеждение съгласно чл. 293 от НПК

Останалите оплаквания за процесуални пороци в дейността на въззивния съд не са лишени от основание. Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваната въззивна присъда са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 13, чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, които накърняват правото на защита на касационния жалбоподател и съставляват основание за отмяна на съдебния акт – липса на обективна, всестранна и пълна проверка на съдържащата се в доказателствената съвкупност релевантна информация и отсъствие на ясна съдебна мотивация за обективните и субективни признаци на престъплението хулиганство и отговор на съществени доводи, поддържани от подсъдимия.

Съдържанието на мотивите към въззивната присъда показва възпроизвеждане на лаконичната обстоятелствена част на обвинителния акт, отнасяща се до условно обозначената първа част на фактологическото обвинение, но без да бъдат обсъдени конкретни факти, приети от първата инстанция, намерили отражение в доказателствената съвкупност, а значението на други са подценени поради ограничителното им тълкуване.

По същество окръжният съд е приел, че подсъдимият е подал в деловодството на прокуратурата инкриминираните книжа, което действие е непристойно поради тяхното съдържание. Подчертано е, че депозираното от подсъдимия искане е „правно безсмислено и безпредметно“, като към този момент С. дори не е бил привлечен като обвиняем.

По делото не е спорно, че по образуваното досъдебно производство № 1144/2023 г. (прокурорска преписка № 32042/2023 г.) за извършено престъпление по чл. 325 от НК във връзка с некролози, разлепени в близост до сградата на съда са използвани способите по чл. 160 и сл. от НПК Налични данни за евентуалната причастност на подсъдимия към разследването на това престъпление са били изводими от разпит на свидетеля С., изразил свои подозрения в тази насока, тъй като и при разглеждано от него друго наказателно производство, по което С. е подсъдим, последният използвал именно посочената промяна във фамилното му име. и е иззета значителна по обем техника (настолни компютри, видеокамери, други вещи, предназначени за работа с компютърна техника), принадлежаща на подсъдимия. Принципно при претърсването и придружаващото го изземване на вещи се засягат установени и гарантирани права на гражданите, които може и да не придобият качество на обвиняеми в наказателни процес. Трябва да се отбележи и това, че при предвидените в процесуалния закон предпоставки Чл. 111, ал. 2 от НПК. иззетите веществени доказателства се връщат на съответния правоимащ, от когото са отнети, и това не е обвързано по никакъв начин с някакво негово процесуално качество. В този смисъл аргументът, предназначен да подсили тезата, че подаденото „искане е правно безсмислено“, тъй като С. не е бил привлечен в качеството му на обвиняем, е неудачно използван. Фактът на изземването като веществени доказателства на професионално използваната от подсъдимия техника е обсъждан от първата инстанция във връзка с преценката й за мотивите, обусловили депозирането на процесните книжа, анализирайки тяхното съдържание в контекста на наличната доказателствена съвкупност. Въззивният съд се е въздържал да вземе изрично отношение по базираните върху този факт разсъждения. Не е положил и усилия да обсъди позицията на подсъдимия, съдържаща се в неговите обяснения, както и във „въззивната му жалба“, за която ще стане дума по-долу в изложението. Конкретно, твърденията, че подаването на процесните книжа е израз на недоволството от темпоралното развитие на посоченото разследване, чийто предмет е деянието, свързано с разлепените некролози, към което според субективното схващане на С. той не е съпричастен и затова несправедливо се задържа техниката му. Обмисляне в очертаната насока е било необходимо не само защото въззивният съд дължи отговор на възраженията на страните и аналитичен разбор на съществените фактически и правни изводи на първата инстанция. По-същественото е, че осъдителната присъда не може да се аргументира със съображения за нелогичност и недоказаност на защитната теза, а чрез убедителни положителни доказателства, които обуславят несъмнен извод за извършеното деяние и виновността на дееца.

Тази непълнота в съдебната мотивировка, очертава процесуален порок, но не това е единственото, което рефлектира върху направеното от втората инстанция тълкуване на елементите от подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност. В мотивите на атакуваната присъда тезата за осъществен състав на престъплението по чл. 325 от НК е обоснована с аргумента, че хулиганството е осъществено публично, „доколкото инкриминираното искане е осъществено на публично място, депозирано е в деловодството на РП – София“. Маркираното съображение, че по този начин искането е станало достояние на „множество лица“, е декларативно, тъй като решаващият съдебен състав не е обсъдил приетите от основния съд факти въз основа на показанията на Т. Свидетелката е съдебният служител, приела процесните книжа, която в показанията си е споделила, че при подаването на документите не е имало нищо провокативно, което да й направи впечатление, действала е по стандартно установения ред – приела е депозираните документи без да ги чете, като всяка друга документация., които очевидно са били обсъждани в мотивите на първоинстанционната присъда, като имащи значение за обстановката, при която са подадени и приети процесните книжа. Именно интерпретацията на данните, съдържащи се в посочения доказателствен източник, е част от аргументите, обосновали заключението, че поведението на подсъдимия по депозиране на искането в конкретната ситуация не би могло да предизвика негативна обществена реакция, оставайки ограничено в рамките на служебно ангажираните лица. Изразявайки пестеливо несъгласие с разсъжденията на първата инстанция, окръжният съд е оставил без коментар и факта, че книжата са били предназначени за прилагане към посочените в тях досъдебно производство и прокурорска преписка, образувани по повод на събитията за разлепените некролози. В тази връзка не е съзряна необходимост да се разисква доколко обвързването им с конкретното разследване създава обективна възможност тяхното съдържание да стане достояние на обществеността, тоест на неограничен брой хора, като се има предвид, че за досъдебното производство не е предвиден принцип на публичност. Окръжният съд като контролна инстанция е дължал конкретна оценка за доказателстеното значение на данните относно обстановката и начина, по който е извършено самото подаване на процесните книжа. Респективно, да мотивира дали те се отразяват върху обективната и субективна съставомерност на престъплението „хулиганство“. Отсъствието на такъв аналитичен разбор очертава съществен дефицит в мотивите на въззивната присъда, тъй като осуетява проверката дали е извършена пълна и всестранна оценка на всички доказателства и релевантни факти.

Несъмнено, в инкриминираните книжа се съдържат и обидни подигравателни изрази, постигнати чрез промяна във фамилното име на свидетеля С.. Използваните от подсъдимия изразни средства и образи Заключението на назначената и приетата от основания съд съдебно-техническа експертиза, анализирала приложените „антинекролози“, е изяснила определението за „колаж“ –техника за създаване на произведения, вариант на който е и „фотоколажа“, към който е причислен изследвания обект. са смущаващи и неуместни, но това не е достатъчно за съставомерността на деянието по чл. 325 от НК. Специфичните признаци на престъплението хулиганство, които го отграничават от останалите деяния със сходни характеристики, както е посочвано в практиката, е в непосредствения обект на засягане ППВС № 2/1974 г., т. 1., на неговите елементи и в начина на осъществяване на изпълнителното деяние. В разглеждания случай с оглед на възможните фактически параметри на съдебното произнасяне, ограничени от потвърденото оправдаване за разпространението на видеозаписа, същественият въпрос е дали по начин, обстановка и форма осъщественото от С. засяга не само интересите на отделен субект, но и обществените интереси в по – общ аспект. При горните констатации мотивите на въззивната присъда не убеждават, че разрешаването на този въпрос е преминал при детайлно обсъждане на всички доказателствени материали и съвкупна преценка на относимите факти и обстоятелства през призмата на елементите от състава на инкриминираното престъпление. В светлината на приетата установеност на престъплението от субективна страна и за пълнота на процесуалното изследване в тази част от изложението коректно е да се спомене и допуснат в изказа на втората инстанция недостатък. Въззивният съд е приел проявление на евентуален умисъл у подсъдимия при извършване на престъплението. Известно е, че при този вид на умишлената вина прякото намерение (пряката цел) на дееца е да засегне други обществени отношения, но като страничен резултат той допуска грубо нарушаване на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. В обсъжданата насока заетата в мотивите позиция, че целта на подаване на инкриминираното искане е да се скандализират останалите членове на обществото и да се демонстрира, че правилата и моралните норми не важат за извършителя, е изисквала допълнително пояснение от гледна точка на възприетата правна конструкция за наличие на евентуален умисъл. Последната констатация за отсъствие на такива размишления, разбира се не може на самостоятелно основание да обоснове наличие на повода по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, но е илюстрация за непрецизност в съдебната мотивация.

Настоящият състав намира за необходимо да отбележи и друг недостатък в процесуалната дейност на въззивния съд при ползване на изводите по съдебно-психиатрична и психологична експертиза Том 2, л. 32-43 от досието на досъдебното производство, която експертиза е била огласена и приета по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК от районния съд в с.з. на 01.07.2025 г. (СППЕ) в две направления. Това, което е подлежало на съобразяване е, че коментираната експертиза е назначена с постановление на прокурора от 14.07.2023 г. по повод на разследването, което е водено за събитията от 07.07.2023 г., свързани с вече споменатото разлепване на некролози и съмнения за съпричастност на подсъдимия към тях. Експертното изследване (освидетелстването на подсъдимия) е извършено на 14.07.2023 г., според отразеното в раздел „Изследване“ от експертизата, стр. 7, изготвена в писмен вид на 15.10. 2023 г. Горната забележка е продиктувана от използвания в мотивите експертен извод, че поведението на подсъдимия към момента на деянието е било целенасочено, счетен за необходим при обосноваване на крайните съдебни заключения. При разкритите във времево отношение данни по назначаване, провеждане на изследване и депозиране на експертизата, съдът не се е ангажирал с коментар защо посоченият експертен извод е важим и за действията на С. от 12.12.2023 г., предмет на обвинението по настоящия процес. Отделно от казаното, приемайки възможността да се ползват изводите на СППЕ, конкретно становище се е дължало и по експертната констатация, че при подсъдимия „се наблюдава известна акцентуация на характера“. Макар вещите лица да са отразили, че „акцентуацията на характера“ не е класирана в раздела на психичните разстройства според международната класификация на болестите, така установеното от тях, наред с останалите твърдени от подсъдимия негови заболявания, е предполагало обмисляне и на друг въпрос – дали С. е могъл да се защитава сам или се е налагало задължително участие на защитник при предпоставките на чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК при провеждане на въззивната процедура В хода на първоинстанционното разглеждане на делото С. се е отказал от процесуалното представителство на назначаваните му служебни защитници, но тъй като присъдата на районния съд е била оправдателна за него, то и процесуалните му права са били гарантирани в най-висока степен..

На следващо място, в едно от допълненията към касационната жалба, изготвено лично от подсъдимия, се съдържа и оплакване за отсъствие на произнасяне от страна на окръжния съд по направеното от него оспорване на първоинстанционната присъда. За да се даде отговор на поддържаното възражение, е необходимо да се откроят определени процесуални обстоятелства. След постановяване на оправдателната присъда по НОХД № 1068/2024 г. от районния съд е постъпил въззивен протест. Жалба е депозирал и подсъдимият С., с която е оспорвал мотивите и основанията за оправдаването Срав. чл. 318, ал. 3, изр.2-ро от НПК, съответно чл. 337, ал.3 от НПК., считайки, че те не следва да са поради недоказаност, тъй като инкриминираното деяние не съставлява престъпление. Съдията – докладчик от районния съд е разпоредил препис от постъпилия документ, дефинирайки характера му като – „възражение (жалба) против мотивите на присъдата“ Разпореждане № 2390/14.11.2025 г., приложено на л. 37 от въззивното производство., да се изпрати на прокуратурата, а делото по компетентност на окръжния съд. След образуване на въззивното производство в определението, постановено по реда на чл. 327 от НПК, е отразено, че е постъпила въззивна жалба от подсъдимия и е коментирано направеното с нея доказателствено искане. В проведеното съдебно заседание на 12.01.2026 г. в хода на пренията подсъдимият изрично е заявил, че иска произнасяне по подадената от него въззивна жалба. В мотивите към второинстанционната присъда липсва споменаване на факта, че е депозиран такъв процесуален документ. На стр. 2 от тях е отразено единствено, че подсъдимият изразява становище присъдата на районния съд да се потвърди. Затова впрочем в допълнението към касационната жалба се твърди, че окръжният съд „ изкривява“ данните по делото, след като подсъдимият е обжалвал мотивите на първоинстанционната присъда.

При установената процесуална действителност, независимо как е третиран коментирания процесуален документ По делото няма данни да е прилагана процедурата по чл. 323 от НПК, макар че в цитираното по-горе определение по чл. 327 от НПК само по отношение на протеста е направена констатация за подаването му в срок, няма и данни окръжният съд на някакво основание да е оставил без разглеждане „въззивната жалба“. (жалба, становище, възражение по чл. 322 от НПК), въззивният съд е дължал разглеждане и отговор на доводите на подсъдимия, с които се е поддържала теза за липса на реализирано от него престъпно поведение, вкл. и във връзка с почерпените от цитираното решение на ЕСПЧ разрешения. Съвсем отделен е въпросът каква би била правната същност на изтъкваната от подсъдимия аргументация, чиято основателност/неоснователност е трябвало да бъде констатирана от решаващия въззивен съд. Това е израз на задължението му да провери изцяло законосъобразността на първоинстанционната присъда, независимо от посочените от страните основания, като резултатът от тази проверка следва да бъде обективиран по делото.

Посочените процесуални нарушения в аналитичната дейност на въззивния съд и констатираните непълноти в съдебната мотивация оправдават заявената претенция, че е налице основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК за ревизия на въззивната присъда. Това налага нейната отмяна в осъдителната й част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Директно произнасяне на касационния съд, така както се настоява от касатора, е възможно само при процедурно вярно постановен въззивен съдебен акт. Допуснатите процесуални пороци не предпоставят подобен извод и затова изключват окончателни изводи по приложението на материалния закон и справедливостта на наказанието. При новото разглеждане на делото на съобразяване подлежи и това, че касационното производство е образувано само по жалба на подсъдимия, поради което действа и забраната за влошаване на неговото наказателноправно положение.

В сезиращите документи е изразено и недоволство от осъждането на С. за всички сторени разноски в хода на досъдебното производство. Не може да се отрече, че окръжният съд не се е мотивирал изрично защо в тежест на подсъдимия следва да се възложат всички разноски, така както те са посочени в обвинителния акт, а не само тези, които имат отношение към конкретно повдигнатото срещу него обвинение. Всъщност, още при първоинстанционното разглеждане на делото държавният обвинител е направил опит да идентифицира относимите към повдигнатото срещу подсъдимия обвинение по чл. 325 от НК Виж, протокол от съдебното заседание, проведено на 01.04.2025 г. доказателствени материали (конкретно, използваните за обосноваване на обвинителната теза експертни заключения) и именно само те са приобщени от първостепенния съд. С оглед изхода на делото в тази инстанция въпросът за разноските подлежи на разрешаване при повторната въззивна процедура. Искането за връщане на описаните в първоинстанционната присъда веществени доказателства също следва да получи своя отговор от окръжния съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,