Определение № 46 от 05.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 237/2022 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа разпореждане № 239/15.03.2022г. на РС - гр. Карлово по н.ч.х.д. № 112/2022г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като РС - гр. Карлово не може да образува състав. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по н.ч.х.д. № 112/22г. по описа на РС - гр. Карлово е образувано по частна тъжба на Г. Н. П. срещу М. А. М. за престъпление по чл. 130 от НК. С отделни актове, в периода от 08.03.22г. до 15.03.22г., всички съдии от състава на съда са се отвели на осн. чл. 29, ал. 2 от НПК от разглеждане на делото, предвид факта, че се намират в близки отношения с частния тъжител или членовете на семейството му. Върховният касационен съд счита, че с оглед невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – Районен съд - гр. Пловдив, който географски е разположен в близост до РС – гр. Карлово и би довел до по-ниски разходи за евентуалните участници в производството. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,