Определение № 2969 от 22.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2386/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Интерактив диджитал медия“ ООД срещу определение № 431 от 01.07.2024 г. по т. д. № 643/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Интерактив диджитал медия“ ООД за изменение на решение № 53 от 22.01.2024 г. по т. д. № 643/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за присъдените разноски в полза на „Алтерко“ ПТЕ ЛТД за сумата 7 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен предвид постановяването му в противоречие на процесуалния закон. Сочи, че съдът е приложил Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да съобрази задължителното за съдилищата решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз. Оспорва обжалвания съдебен акт и като необоснован предвид липсата на изложени мотиви по доводите по сезиралата съда молба по чл. 248 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде уважена молбата му за изменение на въззивното решение чрез намаляване на договореното от насрещната страна адвокатско възнаграждение като прекомерно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по жалбата, „Алтерко“ ПТЕ ЛТД, оспорва частната жалба като неоснователна. Излага, че обжалваният съдебен акт е правилен. Изтъква, че жалбоподателят не е заявил възражение за прекомерност на договореното и заплатено от него възнаграждение за представляването му от адвокат до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, поради което не може да заявява възражение в този смисъл след изтичането на този преклузивен срок. Сочи, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, като добавя, че договореното от „Интерактив диджитал медия“ ООД възнаграждение за представляването му от адвокат е по – високо по размер. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение молбата на „Интерактив диджитал медия“ ООД за изменение на решение № 53 от 22.01.2024 г. по т. д. № 643/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за присъдените разноски в полза на „Алтерко“ ПТЕ ЛТД за сумата 7 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция, с доводи, че в съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания по делото никоя от страните не е заявила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна съобразно представените по делото списъци на разноските. Зачел е, че уговореният от „Алтерко“ ПТЕ ЛТД размер на адвокатско възнаграждение е установеният минимум в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е приел, че може да зачете като ориентир, независимо от приетото с решението по дело С – 438/2022 г. по описа на Съда на Европейския съюз. Частната жалба е неоснователна. Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на сторените разноски, включително за платено възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно на отхвърлената част на иска. Като отклонение от горното общо правило с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Както е прието с тълкувателните мотиви по т. 3 и т. 11 от ТР 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС при действащия ГПК не е налице правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, като предвид изричната разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Изтъкнато е, че във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило, като страните следва да изчерпят всичките си искания до съда, възражения и съображения до приключване на съдебното дирене, включително и в частта за разноските. Видно от преписката по делото правилна е констатацията на въззивния съд, че молителят „Интерактив диджитал медия“ ООД не е отправил до него искане до приключване на последното заседание по делото за намаляване на възнаграждението за адвокат, заплатено от насрещната страна „Алтерко“ ПТЕ ЛТД, с представен списък на разноските и доказателства за извършването им в същото открито съдебно заседание. По изложените в цитирания тълкувателен акт съображения липсата на релевирано от страната искане до съда за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, в срок до приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция изключва възможността разходът да бъде намален по инициатива на съда, или по заявено след преклузивния срок за отправяне на искания до съда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В този смисъл е и практиката по определение № 878 от 10.12.2013 г. по ч. т. д. № 3365/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, определение № 137 от 26.02.2014 г. по ч. т. д. № 443/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО и цитираните с тях съдебни актове. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение