Определение № 630 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2320/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на министъра на туризма, чрез процесуалния представител Е. К. – старши експерт, срещу определение № 1943 от 05.08.2024г. по гр.д. № 2051/2024г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е потвърдено определение № 15501 от 19.12.2023г. по в.гр.д. № 12977/23г. на СГС, II-г въззивен състав. С потвърденото определение са върнати на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК въззивна жалба от държавата, представлявана от министъра на туризма, чрез процесуален представител Е. К., срещу решение № 13432 от 02.08.2013г. на СРС, 178 състав и частна жалба на държавата, представлявана от министъра на туризма, чрез процесуален представител Е. К., срещу определение № 34338 от 29.09.2023г. на СРС, и е прекратено въззивното производство. Частният касационен жалбоподател поддържа, че с първоинстанционното решение неправилно е осъдено Министерството на туризма, което не е надлежен ответник по делото, като излага съображения, че ответник следва да е държавата, представлявана от министъра на туризма като представляващ концедента по договора за възлагане на концесия за морски плаж. Сочи, че правният интерес на държавата от обжалване на първоинстанционното решение произтича от това, че държавата се представлява от своите органи на власт, в случая от министъра на туризма, който представлява и Министерство на туризма, и в тази връзка упълномощаването на процесуалния представител, подал въззивната жалба, е и за Министерство на туризма. Намира, че прекратяването на въззивното производство ще доведе до влизане в сила на едно порочно осъдително съдебно решение, което нарушава принципите на гражданския процес и ще ощети изправната страна по договора за концесия. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулира три процесуалноправни въпроса. Върховен касационен съд, второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание чл. 274, ал. 2 ГПК. С Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. по описа на ОСГТК на ВКС е уеднаквена практиката на съдилищата по приложението на чл.274, ал.2 ГПК и е прието, че определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, предл.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Изводът е обоснован със съоражения, че законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ бр. 50 от 2015г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството и уредения съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция, включително тези, с които се прекратява въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба. С оглед цитираната практика, която е задължителна за съдилищата, обжалваното пред настоящия състав определение на САС, с което се е произнесъл по частна жалба срещу определение на СГС, с което са върнати като недопустими въззивна жалба и въззивна частна жалба и е прекратено въззивното производство, не подлежи на обжалване. Поради това частната жалба, по която е образувано настоящото дело, е недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение