Определение № 94 от 04.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 72/2009 г.

Производството е образувано частна жалба на В. П. В. от с. Ч., обл. Ловеч срещу определение № 1* от 18.12.2008г. по гр.д. № 5787/2007г на Върховен касационен съд, състав на ІІ гр.отд. ,с което е оставена без разглеждане негова „искова молба”, образувана като молба по реда на чл. 231 от ГПК (отм) вр. пар.2 ал3 от ПЗР на ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 27.06.1997г по гр.д. № 3448/1995г на Софийски районен съд. С така обжалваното определение Върховният касационен съд е констатирал, че молителят не излага каквито и да е твърдения, които да се свържат с някое от основанията по чл. 231 от ГПК, както и че молбата, подадената десет години след постановяване на решението и по трудовото дело, архивирано и унищожено след изтичане на срока за съхранението му, е просрочена. На това основание е прекратил производството по делото. В частната жалба липсва изложение и оплаквания във връзка с приетото от съда по обжалваното определение, коментират се обстоятелства по приключилото дело Частната жалба е неоснователна. Върховния касационен съд ,състав на ІІ г.о. правилно е приел, че пределният едногодишен срок по чл. 232 ал.1 от ГПК(отм) е преклузивен, същият отдавна е изтекъл и от обстоятелството ,че делото е унищожено след архивиране ( под арх. №7254/1998г на СРС), не следва извод за обратното. Наред с това в разглеждания случай правилно е прието ,че молителят не сочи обстоятелства и факти, които дават основание на Върховния касационен съд да образува пред себе си производство по отмяна на влязло в сила решение, като разгледа спор по реда на чл. 231 и сл. от ГПК (отм). Нито един от коментираните в изложенията на В. В. въпроси няма отношение към този институт. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,