Определение № 205 от 19.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 159/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Е. К. С., действаща лично и като процесуален представител на К. А. С., [населено място], за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 1272/13.11.2025 г. по в. гр. д. № 718/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив. Въззивният съд е потвърдил решение № 4660/25.11.2024 г. по гр. д. № 13650/2022 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която: 1/ са отхвърлени предявените от Е. К. С. и К. А. С. искове по чл. 109 ЗС за осъждане на Р. Д. Д. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост за К. С. и право на ползване за Е. С. по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ап. 7 като: възстанови В и К връзките на трите тръби за обратни води, преминаващи през кухнята, тоалетната и банята; възстанови ОВ инсталацията в тоалетната, като премахне нерегламентирания сифон на пода и заусти тоалетното гърне на това място, възстанови нарушената вентилация в източната част на кухнята в собствения на ответницата апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****; 2/ са отхвърлени предявените от Е. К. С. и К. А. С. искове по чл. 109 ЗС за осъждане на М. А. Г. и М. Й. З. да не пречат на ищците с действия или бездействия да ползват самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****; да възстановят В и К връзките на трите тръби за обратни води, преминаващи през кухнята, тоалетната и банята; възстановят ОВ инсталацията в тоалетната, като премахнат нерегламентирания сифон на пода и заустят тоалетното гърне на това място, да възстановят прекъснатия в жилището им вентилационен комин в западната част на кухнята и да възстановят нарушената вентилация в източната част на кухнята; 3/ са отхвърлени предявените от Е. К. С. и К. А. С. искове по чл. 45 ЗЗД за осъждане на М. А. Г., М. Й. З. и Р. Д. Д. за заплащане на сумата от 569, 56 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на разходите за отстраняване на щетите по стените и таваните и подмяна на повредените плоскости на окачените тавани в и подмяна на повредените плоскости на окачените тавани в баня и тоалетна и двете плоскости ламперия с дървен фурнир в антрето в самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****; 4/ са отхвърлени предявените от Е. К. С. искове по чл. 45 ЗЗД за осъждане на М. А. Г., М. Й. З. и Р. Д. Д. за заплащане на сумата от 700 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства, тревоги и притеснения; 5/ са отхвърлени предявените от К. А. С. искове по чл. 45 ЗЗД за осъждане на М. Б. С.-Д., М. А. Г., М. Й. З. и Р. Д. Д. за заплащане на сумата от 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства, тревоги и притеснения. С въззивното решението Е. С. и К. С. са осъдени да заплатят на М. Б. С.-Д., М. А. Г., М. Й. З. и Р. Д. Д. по 300 лева – съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата за спиране е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2 ГПК подалата касационна жалба страна може да иска спиране изпълнението на въззивното решение като представи надлежно обезпечение. Съобразно чл. 404, т. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. В случая въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част, с която предявените искове от Е. и К. С. са отхвърлени, като двамата са осъдени да заплатят по 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците М. Б. С.-Д., М. А. Г., М. Й. З. и Р. Д. Д.. Предварителното изпълнение на въззивното решение не касае присъдените с него разноски, тъй като в тази част решението има характер на определение, а съгласно чл. 404, т. 1 ГПК определенията съставляват изпълнително основание само когато са влезли в законна сила. Ето защо, доколкото за решението в частта за разноските не е предвидено предварително изпълнение, няма основание да се иска спиране на изпълнението му в тази част. С оглед изложеното, молбата по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране на изпълнението на въззивно решение № 1272/13.11.2025 г. по в. гр. д. № 718/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.