Определение № 552 от 01.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 432/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на С. градски съд от 17.03.2010 г. по ч.гр.д. № 139/2009, с което е потвърдено разпореждането на С. районен съд от 21.11.2008 по гр.д. № 31407/2008, с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение. Недоволен от определението е жалбоподателят А. И. Д., представляван от адв. П. от САК, който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос удостоверява ли нотариалният акт за прехвърляне на имот вземането на приобретателя за предаване на владението на имота от трети лица, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че нотариалният акт за продажба не удостоверява вземането на купувача за предаване на владението на закупения имот от трети лица. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна. Нотариалният акт за прехвърляне на имот удостоверява вземането на приобретателя за предаване на владението на имота от прехвърлителя, доколкото в нотариалния акт изрично не е уговорено право на прехвърлителя да запази владението или държането. Ако правото на прехвърлителя да запази владението или държането съществува до сбъдването на определено условие или изтичането на определен срок, нотариалният акт удостоверява вземането за предаването на владението на приобретателя срещу прехвърлителя, но в заповедното производство приобретателят трябва да докаже съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК сбъдването на условието или изтичането на срока. При тези условия нотариалният акт удостоверява вземането за предаване на владението на прехвърления имот и по отношение на универсалните правоприемници на прехвърлителя. Нотариалният акт не удостоверява вземане на приобретателя за предаване на владението на прехвърления имот по отношение на трети лица. Заявителят А. И. Д. е представил нотариален акт от 1972 г. за покупката на Ѕ идеална част от имота от продавача Б. Б. И., а претендира владението от длъжниците В. Ц. Р. и С. И. Д., без да твърди и без да представя доказателства, че тези лица са наследници на продавача Б. Б. И.. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение