Определение № 110 от 29.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 499/2009 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано по направено искане с разпореждане от 05.08.2009 г., на съдията - докладчик от Районен съд гр. С., за промяна в подсъдността, основано на чл. 43, ал. 1 т. 1 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе по направеното искане, съобрази следното: Посоченото от Варненският районен съд основание за промяна в подсъдността, е чл. 36, т. 1 НПК, т. е., “когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. Видно от списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт, всички свидетели са с местоживеене в Смолянския съдебен район. При тези данни, са налице условията на чл. 36, т. 1, пр. 1 НПК, тъй като всички свидетели, които следва да бъдат призовани, са от друг съдебен район, а не в този, в който е внесен обвинителния акт. Поради това, като се вземе в пред вид и че подсъдимия е от гр. В. Търново, а процеса може да приключи при съгласие на страните и без вещото лице, с оглед на процесуална икономия, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от Районен съд гр. С.. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение