Определение № 154 от 17.08.2018 г. на ВКС по д. № 3078/2018 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от [фирма]- [населено място], Софийска област молба за спиране на изпълнението на невлязло в сила решение от 31.07.2018 г. по гр.д.№ 7788 от 2017 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, IV-В въззивен състав, с което e потвърдено решение № II-61-20862 от 14.12.2016 г. по гр.д.№ 55407 от 2014 г. на Софийския районен съд, 61 състав за осъждане на молителят [фирма] да заплати на Н. С. Л. на основание чл.200 КТ сумата 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване /ексцес/ на професионално заболяване за периода от 28.05.2013 г. до 10.02.2016 г. и общо сумата 1400 лв. разноски по делото за двете съдебни инстанции. Съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на невлязло в сила въззивно решение относно парични вземания се спира при подадена касационна жалба срещу това решение и след внасяне на обезпечение в размер на присъдената сума. В случая молителят е представил копие от подадената от него касационна жалба вх.№ 109584 от 17.08.2018 г. срещу решението по гр.д.№ 7788 от 2017 г. на Софийския градски съд и платежно нареждане от 09.08.2018 г. за внасяне на обезпечение по сметката на ВКС за обезпечения в размер на присъдените с решението суми /общо 10 400 лв./. Поради това молбата му за спиране на изпълнението на решението е основателна и като такава следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия