Решение № 505 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 998/2009 г.

Решение № 505 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 998/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 325 на 17.03.2009 г. по в. гр. дело № 2126/2007 г. по описа на III-ти състав, с което е отменено решение № 1604/27.05.2007 г. по гр. дело № 1680/2005 г. на Варненския районен съд, като вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на И. Г. И. ЕГН **********, жив. в гр. В., ул. "П" бл. 8, вх. А, ет. 6, ап. 18 чрез адв. М. П., че Ж. Т. А., ЕГН **********, Д. Т. Я. ЕГН **********, Ф. Т. К. ЕГН ********** и Д. Т. Я. ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. В., ул. "К" № 45, вх. А, чрез адв. Д. Г. и адв. Зв. С. са собственици по наследство и реституция, осъществена с решение № 622/28.06.1999 г. ПК-гр. Варна, на недвижим имот, находящ се в гр. В., землището на кв. "В", м. "К", представляващ имот пл. № 863 по КП"А" от 1987 г. с площ от 607 кв. м. с осъждане И. Г. И. ЕГН **********, жив. в гр. В., ул. "П" бл. 8, вх. А, ет. 6, ап. 18 чрез адв. М. П., че Ж. Т. А., ЕГН **********, Д. Т. Я. ЕГН **********, Ф. Т. К. ЕГН ********** и Д. Т. Я. ЕГН **********, всички със съдебен адрес: гр. В., ул. "К" № 45, вх. А, чрез адв. Д. Г. и адв. Зв. С. владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., землището на кв. "В", м. "К", представляващ имот пл. № 863 по КП"А" от 1987 г. с площ от 607 кв. м. на основание чл. 108 ЗС. Недоволен от въззивното решение е касаторът И. Г. И., представляван от адвокат П от АК-Варна, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е недопустимо поради преждевременното му завеждане с оглед незавършена реституционна процедура, респ. е неправилно тъй като е нарушен материалния закон - § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, същото е необосновано и е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила - необсъждане на експертното заключение. Допълнително съображения излага в писмена защита. Ответниците по касация Ж. Т. А., Д. Т. Я., Ф. Т. К., Д. Т. Я. не вземат становище. Процесуалният представител на първите две в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за неоснователност. Претендира за направените разноски по делото, за каквито липсват данни. За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е установено към 01.03.1991 г. в имота да е имало изградена постройка по смисъла на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, която съобразно действащите строителни правила и норми към 231.03.1991 г. е следвало да бъде годна за постоянно или сезонно обитаване, не е електрифицирана, липсва и кухненско помещение. Направен е извод, че в имота има масивна постройка, която не е доизмазана/довършена/, което е индиция, че същата не е била обитавана от ответника по спора. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: С определение № 1* от 30.09.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с приложението на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Представените доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност относно релевантните за спора факти като заключението на изслушаната техническа експертиза от 3.02.2006 г. и това пред въззивния съд е прието с оглед приобщените останали доказателства по делото. Взето е предвид, че на ищците като наследници на Лефтер Х. Г. с решение № 666/28.06.1992 г. т. 2 на ПК-Варна е признато правото на собственост във възстановими стари реални граници върху процесната нива с площ от 4.505 дка, находяща се в терен по § 4 ЗСПЗЗ на В., м. "К", който по КП"К" от 1956 г. съставлява имот пл. № 6* по КП по § 4к към ПНИ"А" имот № 2* със същата площ, установен чрез анкета собственик на имот пл. № 6* по КП/1956 г., а по действащия КП"А" бивш имот № 2398/6936 по КП/1956 г./ обхваща процесния ПИ № 863 с площ от 607 кв. м. като за последния в разписния лист към КП"А" от 1987 г. няма записан собственик, а е посочен начин на трайно ползване-лозе. Взето е предвид, че в изпълнение на ПМС № 11/02.03.1982 г. е предоставено право на ползване на ответника върху земя: хавра с площ от 600 кв. м. в м. "М", землището на Варна, при което процесният имот ПИ № 863 по ПНИ"А" представлява част от бивш имот пл. № 6* по КП"К" от 1956 г., описан в т. 2 на решение № 622/28.06.1999 г. на ПК-Варна. Направен е извод, че в имота е монтирано бунгало и изградена масивна сграда с едно помещение, негодна за обитаване в състоянието при огледа от вещото лице, липсват Ел и ВиК инсталации. Въпросът относно придобиване на правото на ползване от ответника и дали са били налице предпоставките за трансформиране в право на собственост се поставя с оглед пасивната легитимация по иска по чл. 108 ЗС, защото надлежното придобиване на правото на ползване и законосъобразното му трансформиране в право на собственост е пречка за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници за определената по § 4а и § 4б ЗСПЗЗ площ, което в случая не е налице за ответника. По делото е изяснено категорично, че сградата/сградите/ към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не отговарят на изискванията на чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн. "Държавен вестник", бр. 69 от 02.09.1977 г./ и на критерия за сграда съгласно чл. 303, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), респ. постройка за сезонно обитаване по т. 3 на ал. 3 от § 1в ДР на ППЗСПЗЗ. При постановяване на обжалвания съдебен акт е съобразено, че на ответника е било предоставено валидно право на ползване по съответното ПМС, но не се установяват останалите предпоставки за придобиване на имота по реда на § 4 ЗСПЗЗ - липсват и доказателства, че оценката е заплатена в предвидения от закона тримесечен срок, поради което няма как да бъде завършена реституционната процедура със заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение представените съдебни актове на Върховния касационен съд се явяват неотносими към спора като постановени при различна фактическа обстановка: Определение № 466 от 17.10.2008 г. по ч. гр. дело № 1187/2008 г. на I гражданско отделение е постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с приложението на чл. 108 ЗС във връзка с чл. 10, ал. 7 и чл. 10б ЗСПЗЗ по недопустим отрицателен установителен иск поради преждевременното му завеждане; Решение № 1* от 20.01.2009 г. по гр. дело № 4956/2007 г. на IV гражданско отделение е свързано с приложението на § 4 ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ; Определение № 200 от 29.05.2007 г. по ч. гр. дело № 567/2007 г. на V гражданско отделение касае нормата на § 4к, о ал. 7 ЗСПЗЗ; Същото е и по решение № 2* от 26.01.2004 г. по гр. дело № 2367/2002 г. на IV гражданско отделение, постановено на основание чл. 108 ЗС във връзка с § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 1, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 293,о ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение