Определение № 157 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 1989/10.03.2021 г., подадена от ищеца по делото П. С. П. срещу определение № 89/01.03.2021 г., постановено по въззивно гр. дело № 29/2021 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС). Определението е обжалвано в частта, с която производството по същото въззивно гр. дело е прекратено в частта по частната жалба с вх. № 3807/12.08.2020 г., подадена от жалбоподателя срещу първоинстанционното определение от 01.08.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. дело № 616/2017 г. на Великотърновския окръжен съд (ВтОС), – в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ответника Прокуратурата на Република България сумата 450 лв., представляваща разноски по делото. Частната жалба с вх. № 1989/10.03.2021 г., по която е образувано настоящото частно гр. производство пред ВКС, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. Частната жалба е бланкетна – жалбоподателят излага единствено несъгласие с обжалваната част на определение № 89/01.03.2021 г., без да излага доводи и съображения в тази насока. Ответникът Прокуратурата на Република България (ПРБ) в отговора си излага становище за неоснователност на частната жалба. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 1989/10.03.2021 г. е неоснователна по следните съображения: По молба на жалбоподателя-ищец, с определение от 01.08.2019 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционният ВтОС е изменил постановеното от него по делото решение № 74/28.02.2018 г. в частта за разноските, и като краен резултат на това изменение е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната ПРБ сумата 450 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство по делото. Срещу тази осъдителна част на това първоинстанционно определение от 01.08.2019 г. жалбоподателят е подал едновременно две частни жалби с идентично съдържание – частна жалба с вх. № 3807/12.08.2020 г. и частна жалба с вх. № 3831/13.08.2020 г. По частната жалба с вх. № 3831/13.08.2020 г. е образувано частно възз. гр. дело № 99/2020 г. пред ВтАС и последният се е произнесъл по нея като с определение № 82/12.06.2020 г. е потвърдил постановеното по реда на чл. 248 от ГПК първоинстанционно определение от 01.08.2019 г. – в обжалваната осъдителна част за сумата 450 лв. Това въззивно определение № 82/12.06.2020 г. е влязло в сила, тъй като не е допуснато до касационно обжалване с определение № 392/09.10.2020 г. по частно гр. дело № 2383/2020 г. на III-то гр. отд. на ВКС. По другата частна жалба с вх. № 3807/12.08.2020 г., подадена от жалбоподателя-ищец срещу осъдителната част за сумата 450 лв. на постановеното по реда на чл. 248 от ГПК първоинстанционно определение от 01.08.2019 г., не е образувано самостоятелно частно въззивно гражданско дело. Частната жалба с вх. № 3807/12.08.2020 г. обаче е включена в предмета на разглеждане по въззивното гр. дело № 29/2021 г. на ВтАС, което е образувано по подадената от жалбоподателя-ищец въззивна жалба с вх. № 3057/26.03.2018 г. срещу отхвърлителното първоинстанционно решение № 74/28.02.2018 г. При така установените обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав на ВКС намира, че след като с влязлото в сила определение № 82/12.06.2020 г. по частно възз. гр. дело № 99/2020 г. апелативният съд вече се е произнесъл по частната жалба с вх. № 3831/13.08.2020 г., която е с идентично съдържание и предмет на обжалване с частната жалба с вх. № 3807/12.08.2020 г., последната се явява без предмет и е процесуално недопустима – по аргумент за по-силното основание от разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК. Като е изложил подобни съображения в мотивите си, с обжалваната част на определение № 89/01.03.2021 г. по възз. гр. дело № 29/2021 г. апелативният съд правилно е прекратил производството по това дело в частта му по процесуално недопустимата частна жалба с вх. № 3807/12.08.2020 г. В тази връзка следва да се отбележи, че въпросът относно разноските за първоинстанционното производство по делото не е окончателно разрешен, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 81 от ГПК същият зависи от изхода на материалноправния спор между страните, който апелативният съд ще постанови с решението си по подадената от жалбоподателя-ищец въззивна жалба с вх. № 3057/26.03.2018 г. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав на ВКС намира, че постановеното от апелативния съд определение № 89/01.03.2021 г. е валидно, както и че процесуално допустимо в обжалваната част, а по изложените по-горе съображения последната е и правилна, поради което определението следва да бъде потвърдено в тази негова обжалвана част. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение