Определение № 2103 от 22.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 610/2025 г.

Подадена е молба по чл. 282, ал. 5 ГПК от касатора,ответник по иска, „Диагностично – консултативен център V – П. – Св. архиеп. Лука“ ЕООД и от адв. В. П. К., пълномощник на ищеца, ответник по касационната жалба, М. Д. Г., с която се иска освобождаване и внасяне по сметката на М. Д. Г. на внесеното от дружеството парично обезпечение в размер на 35000 лв., с равностойност 17895, 22 евро, за спиране изпълнението на невлязло в сила решение № 159 от 25. 09. 2024 г. по в. гр. д. № 286/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта потвърждаваща решение № 320 от 7. 03. 2024 г. по гр. д. № 3128/2022 г. на ОС – Пловдив в частта, с която дружеството е осъдено, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на М. Д. Г. сумата 35000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания, получени на 25. 07. 2018 г., при излизане от рентгеновия кабинет в диагностично-консултативния център, стопанисван от дружеството, ведно със законната лихва от 6. 12. 2019 г. до окончателното й изплащане. Като основание за освобождаване на гаранциите се сочи приключване на касационното производство с постановено определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в коментираните по-горе части. Посочена е и сметката, по която да бъде извършен превод на сумата, в случай на уважаване на молбата. Настоящият състав намира молбата по чл. 282, ал. 5 ГПК за основателна. С внесената парична гаранция е обезпечено изпълнение на присъдено вземане в размер на 35000 лв., предмет на предявен осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД. Искът е уважен, а не е отхвърлен, и осъдителното въззивно решение е влязло в сила на 12. 03. 2026 г., с постановяване на определение № 1248 от 12. 03. 2026 г. по гр. д. № 610/2025 г. на ВКС. Молителят не твърди да е изплатил на ищеца М. Д. Г. присъдената сума от 35000 лв., доброволно или по реда на принудителното изпълнение, и не представя доказателства за установяване факта на плащане, но прави искане сумата да бъде преведена по сметка на ищеца. Ищецът, в чиято полза е постановено осъдителното решение за сумата 35000 лв., също изразява съгласие, в подадената „Съвместна молба“, за освобождаване на сумата и превеждането й по негова сметка. При така изразеното от ищеца и ответника съгласие не са налице основания за задържане на внесената парична гаранция. Сумата следва да бъде освободена и преведена по посочената от молителя банкова сметка, в равностойността й в евро, изчислена по правилата на чл. 11 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,