Определение № 155 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Н. Т. В., подадена чрез адв. В. К., за изменение на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 910 от 21.12.2020 г. в частта за разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответниците по касационната жалба по чл. 78, ал. 5 ГПК. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещните страни – И. Г. В. и Й. Г. В.. В писмения отговор, подаден чрез адв. В. В., е изразено становище, че молбата е процесуално недопустима, тъй като се иска изменение в частта за разноските на окончателен съдебен акт, а по същество е неоснователна. Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С определение № 910 от 21.12.2020 г. по гр.д. № 1296/2020 г. на ВКС, III г. о. не е допуснато касационно обжалване на решение от 29.10.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1050/2019 г. на Софийски апелативен съд и с оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответниците по касация са присъдени направените за касационното производство разноски, искането за което е своевременно направено с писмения отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна помощ, от които е видно, че извършените разноски са за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 2600 лв. Видно от приложения договор за правна помощ и съдействие, сключен на 08.01.2020 г. между Й. Г. В. и адв. В. В., е с предмет оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационна жалба и процесуално представителство по делото пред ВКС и договорено възнаграждение в размер на 2600 лв. Посочено е, че уговорената сума е платена изцяло в брой, следователно същият служи като разписка. Независимо от това, възражението на касатора за прекомерност на присъденото с определението адвокатското възнаграждение, е заявено своевременно ‒ с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и е основателно. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая адвокатско възнаграждение на ответниците по касационната жалба, за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба без процесуално представителство по делото следва да се намали до минималния предвиден размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ‒ сумата 500 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение