Определение № 2812 от 08.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1768/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Бумитспед“ ООД, [населено място], чрез адв. Р. Н. от САК, срещу определение № 1944/24.06.2025г. по т.д.№ 1152 по описа на ВКС за 2025г. С него се връща подадената от него касационна жалба срещу решение № 1268/05.03.2025г. по възз.гр.д.№ 13770/2023г. на СГС, прекратява се производството по т.д.№ 1152 по описа на ВКС за 2025г.и в негова тежест се присъждат разноски в касационното производство, на осн. чл.78, ал.4, във вр. с чл.81 ГПК. Определение № 1944/24.06.2025г. по т.д.№ 1152 по описа на ВКС за 2025г. е обжалвано само частично - в частта, касаеща иска/исковете по чл.88, ал.1, изр.2, вр. с чл.82 ЗЗД. Като не се оспорва търговския характер на спора, частният жалбоподател оспорва извода, че се касае за два отделни иска за обезщетение за вреди, съединени обективно кумулативно, като поддържа, че е предявен един иск за обезщетение за вреди от некачественото договорно изпълнение, основан на описаните от ищеца едни и същи правопораждащи факти, чиято цена, формирана като сбор от посочените от ищеца суми 18 669.23лв. и 2 580.60лв., е в размер на 21 249.83лв., който надхвърля прага за допускане на касационно обжалване по търговски дела. По тези съображения искането е за отмяна на определението в обжалваната част и за връщане на делото на първия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба срещу въззивното решение в посочената част. В подадения чрез адв.С. М. от АК - Благоевград писмен отговор насрещната страна, ищецът „Мега консулт“ ЕООД, [населено място], обл.Кюстендил, оспорва основателността на частната жалба и моли за отхвърлянето й. Съставът на I т.о., въз основа на въведените доводи и данните по делото и в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна. За да приеме, че са предявени два обективно съединени иска за обезщетение за вреди, с правно основание чл.88, ал.1, изр.2, вр.чл.82 ЗЗД, първият състав е приел за обуславящи изложените за всеки от двата иска различни обстоятелства и заявените различни петитуми. Ето защо, и тъй като цената на всеки иск / 18 669.23лв. и 2 580.60лв./ е под прага за касационно обжалване по търговски дела от 20 000лв., е направил краен извод, че постановеното по исковете за обезщетение за вреди въззивно решение е неподлежащо на касационно обжалване, съответно подадената срещу него касационна жалба е недопустима. От данните по делото се установява следното: Производството пред съда/гр.д.№ 64281/2019г. на СРС/ е образувано по предявените против касатора обективно съединени парични искове за връщане на даденото по извънсъдебно развален договор за изработка по фактури в общ размер 10 649.09лв.без ДДС и за обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от некачественото изпълнение на договора по фактури в общ размер 18 669.23лв. без ДДС. Въведените в ИМ твърдения са, че между страните по делото са възникнали облигационни отношения във връзка със сключения от тях на 27.11.2018г. договор за изработка - ремонт на притежавания от ищеца товарен автомобил, в изпълнение на който ищецът е заплатил на ответника сумата 10 649.09лв. без ДДС, а ответникът е извършил ремонтни дейности в периода 27.11.2018г.-18.01.2019г. и е предадал автомобила на ищеца на 18.01.2019г., но след като автомобилът изминал 84 км той е блокирал, спрял е и не е бил в състояние да продължи да се движи, настъпило в резултат от некачественото договорно изпълнение на ответника и по-конкретно непоставяне на смазочно масло в лагера на мотовилката, което не е могло да бъде установено при приемане на автомобила на 18.01.2019г. Поддържано е, че, тъй като договорното неизпълнение е толкова съществено, че прави автомобила негоден за движение, ищецът е развалил извънсъдебно договора с нотариална покана от 21.05.2019г. Също така в ИМ е твърдяно, че, освен първоначално заплатената сума по договора, ищецът е направил и допълнителни разходи в размер на 18 669.23лв. без ДДС за закупуване на нови авточасти, за застраховки, джи пи ес, паркинг за периода, през който автомобилът не е могъл да се ползва по предназначение в резултат от некачествено извършения ремонт по посочени фактури и др. документи. С подадената в изпълнение на дадените от съда указания молба от 26.05.2020г./л.122-126/ ищецът е уточнил, че посочената в ИМ сума в общ размер 10 649.09лв. представлява сбор от заплатеното на ответника възнаграждение по договора в общ размер на 8 068.49лв. по фактури и заплатената от него на трето неучастващо лице „Нелас Авточасти“ ООД цена на части в общ размер на 2 580.60лв. по фактури №№ [ЕГН]/10.01.2019г. и [ЕГН]/04.01.2019г., която сума /2 580.60лв./ е заявил, че претендира като обезщетение за вреди в резултат от некачествено изпълнение на ремонта. Сезиран с въззивна жалба само от ответника срещу първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени вкл. в частта, с която е присъдено обезщетение за вреди от некачествено изпълнение по договора в размер на 2 580.60лв. без ДДС и 16 660.88лв.без ДДС по фактури №№ [ЕГН]/10.01.2019г. и [ЕГН]/04.01.2019г., въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната част. Поставеният за разглеждане процесуалноправен спор дали се касае за обективно кумулативно съединени претенции за обезщетение за вреди или за един иск следва да се разреши с оглед особеностите на конкретния случай. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, съобразена с разпоредбите на чл. 69 и сл. ГПК, че при обща искова претенция за заплащане на суми, дължими въз основа на множество фактури, цената на иска се определя в зависимост от обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на едно правоотношение по договор, респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение или всяко едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно правоотношение /в този смисъл определение № 6/02.01.2019г. по ч.т.д.№ 2429/2018г., I т.о., и цитираните в него определение № 617 от 27.10.2017г. по ч. т. д. № 1848/2017г., II т. о., определение № 359 от 30.07.2018г. по ч. т. д. № 1663/2018г., I т. о., определение № 167 от 25.03.2016г. по ч.т.д. 192/2016г., ВКС, ІІ т.о., и потвърденото с него определение № 283 от 30.11.2015г. по т.д. 784/2015 г., ВКС, ІІ т.о., определение № 114 по ч.т.д.№ 2401/2013г., II т.о.и др./ В случая са въведени от ищеца твърдения, че плащанията на сума в общ размер 2 580.60лв. е в полза на трето неучастващо лице „Нелас авточасти“ ООД и е за цената на части за нуждите на извършвания от ответника ремонт по две фактури, издадени от третото неучастващо лице от 10.01.2019г. и 04.01.2019г. По отношение на плащанията на сумата в общ 18 669.23лв. са въведени от ищеца твърдения, че са извършени в резултат на извършеното некачествено изпълнение на ремонта от ответника и са в полза на други трети неучастващи лица по фактури и др. документи, издадени след 18.01.2019г. Въведените от ищеца различни основания на плащанията, извършени от ищеца по всяка от посочените и представени фактури, сочи на наличието на отделни облигационни правоотношения, съответно вземането по всяка от фактурите е предмет на защита с отделен иск, чиято допустимост за касационен контрол следва да бъде преценявана поотделно, а не с оглед сбора от цената на отделните искове. Налага се извод, че са предявени обективно съединени осъдителни искове за обезщетение за вреди, всеки от които е с цена под 20 000лв., което е под прага за допускане на касационно обжалване. При съвпадане с изводите на първия състав, определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: