Определение № 6159 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4707/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, представлявано от Изпълнителния директор С. А., чрез адв. С. Узунн, срещу Определение № 243/19.01.2026 г., постановено по адм. дело № 726/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора /АС - Стара Загора/, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на дружеството за изменение на Решение № 4756/27.11.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Жалбоподателят оспорва определението като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и обема на предоставената правна помощ. Иска се оспореното определение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се намали присъденото адвокатско възнаграждение. Ответната страна – А. С. Х., чрез адв. М. Мавров в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебна проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С Решение № 4756 /27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 726/2025 г. на АС – Стара Загора, съдът е оставил без разглеждане жалбата на А. С. против отказ, обективиран в отговор от 19.06.2025 г. на „Ай Ти Еф Груп“ АД, в частта с която е поискано да се предоставят копия от всички носители на лични данни във връзка със сключени между А. С. Х. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, договори за паричен заем с №№ 610656 и 549209, в периода 02.01.2020г. – 22.05.2025г. и е прекратил производството в тази му част. Със същото решение по жалба на А. С. Х. е отменен отказ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, обективиран в отговор от 19.06.2025 г., в частта с която е отказано да се предоставят копия от всички носители на лични данни във връзка със сключен между А. С. Х. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, Договор за паричен заем с № 554847, в периода 02.01.2020 г. – 22.05.2025 г. Делото е върнато като преписка на „Ай Ти Еф Груп“ АД за ново произнасяне по подаденото от А. С. Х. искане от 23.05.2025 г., в частта да се предоставят копия от носителите на лични данни във връзка със сключен между А. С. Х. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, договор за паричен заем с № 554847, в периода 02.01.2020 г. – 22.05.2025 г. С решението „Ай Ти Еф Груп“ АД е осъдено да заплати на А. С. Х. разноски по делото в размер на 5 лева и на адв М. Мавров на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата –/ЗА/ възнаграждение в размер на 1080.00 лв. с ДДС. Недоволен от присъдения адвокатски хонорар на адв. Мавров ответникът е поискал изменение на решението в частта за разноските. С процесното определение съдът е съобразил всички обстоятелства, характеризиращи делото - неговия предмет, правната и фактическа сложност на спора, както и проявената процесуална активност и и положения труд от адвокат Мавров, както и решението на СЕС по дело С - 438/22, като в заключение е приел, че така присъденото в полза на адв. Мавров възнаграждение в размер на 900 лв. без ДДС /1080 лв. с ДДС/, който е минимално определеният в Наредбата №1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, се явява справедлив, като не водещ до ограничаване на конкуренцията, поради което и не се налага неговото редуциране. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и след анализ на относимите норми е стигнал до законосъобразен извод, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските. В конкретния случай правната помощ и съдействие на жалбоподателя е предоставена по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, като първоинстанционният съд е определил адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ и съдействие в размер на 900 лв. без ДДС /1080 лв. с ДДС/. Съгласно тази разпоредба в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ, когато насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При наличието на тези предпоставки съдът определя адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като осъжда другата страна да ги заплати. Размерът на възнаграждението подлежи на определяне по правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решението на СЕС от 25 януари 2024 година по дело С-438/22, съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който той се вписва. Преценката, свързана с размера на претендираното възнаграждение е обвързана от фактическата и правна сложност на съдебното производство неговата продължителност, активност на процесуалния представител и др. В конкретния случай съдът е обсъдил релевантните обстоятелства, съгласно указанията, дадени в решението на СЕС по дело С-438/22 г., както и вътрешната нормативна уредба. За да отхвърли молбата, АС - Стара Загора правилно е приел, че минимумът, под който не може да бъде присъдено адвокатското възнаграждение е 900 лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. От друга страна, за да приеме, че няма основания за намаляване и на възнаграждението, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че тази сума отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от защитника процесуални действия по предоставянето на правната помощ. При така установеното правилен е изводът на АС-Стара Загора, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение отговаря на правната и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия и не следва да бъде редуциран. Постановеното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение