Определение № 388 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1921/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на М. И. К. чрез пълномощника му адвокат К. Л. против решение № 404 от 21.12.2022г. по гр.д. № 661/2022г. на Старозагорския окръжен съд. С решението е отменено изцяло първоинстанционното решение на Районен съд - Стара Загора и вместо това е постановено възстановяване на запазената част на М. И. К. от наследството на майка му К. Г. И. чрез намаляване на извършеното от нея на 11.06.2012г. дарение в полза на Н. И. З. на 4/6 ид.ч. от апартамент в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 4 със сумата 20 275лв. и на М. К. са възстановени 20 275/91 707 ид.ч. от този апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Видно, че искът по чл. 30 ЗН е предявен против Н. И. З. за намаляване на извършеното в нейна полза дарение, посочено по-горе, както и против К. Д. Д. за намаляване на друго дарение на наследодателката, имащо за предмет идеални части от няколко недвижими имота, извършено с нотариален акт от 05.04.2019г. в полза на втората ответница. По отношение на това второ дарение въззивният съд е приел, че договорът за дарение е привиден и прикрива договор за прехвърляне на имот срещу минали и бъдещи грижи. Поради това, тъй като имотите не са дарени, е счел, че те не следва да се включват в наследствената маса. Диспозитивът на съдебното решение не съдържа произнасяне по иска по чл. 30 ЗН против К. Д.. Подадената от ищеца М. К. касационна жалба е насочена единствено срещу уваженото възражение на ответницата К. Д. Д. за симулативност на сделката дарение в нейна полза, в резултат на което дарените й идеални части от имоти не са включени в наследствената маса и запазената част на М. К. от тези дарени имоти не е възстановена. Отправеното към съда искане е да бъде възстановена запазената част на ищеца и от дарените на К. Д. недвижими имоти. Предвид констатацията, че съдът, въпреки уважаването на възражението за привидност на договора за дарение, не е постановил диспозитив за отхвърляне на иска по чл. 30 ЗН против К. Д. за намаляване на извършеното в нейна полза дарение, то подадената касационна жалба следва да се счита за молба за допълване на решението. Горното налага връщане на делото на въззивния съд, който да се произнесе по съдържащото се в касационната жалба искане за допълване на постановеното решение. Едва след провеждане на производството по чл. 250 ГПК ще бъде възможно разглеждането на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК от настоящия състав. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.