Определение № 7088 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 407 от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по частна жалба на М. М. М. срещу разпореждане № 660 от 11.02.2026 г., постановено по адм. дело № 525/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на оспореното разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на Община Свищов. Претендира се отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, както и се прави искане за спиране на изпълнението на оспореното разпореждане и на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20264150400058/2026 г. в частта по изпълнителния лист от 11.02.2026 г. Ответникът по частната жалба – Община Свищов, чрез процесуалните си представители адв. Шопов и адв. Янков, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира, че частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С оспореното разпореждане Административен съд – Велико Търново е разпоредил, във връзка с подадена молба вх. № 899/09.02.2026 г. от главния архитект на Община Свищов, да се издаде изпълнителен лист, по силата на който М. М. М. да заплати на Община Свищов сумата общо в размер на 1 533.88 евро, превалутирана от 3 000 лева, представляваща съдебни разноски за две инстанции. Така постановеното разпореждане е правилно. Съгласно чл. 406, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Разпоредбата на чл. 404, т. 1 от ГПК регламентира, че влязлото в сила решение подлежи на принудително изпълнение. В случая с влязло в сила решение № 275/03.11.2023 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. дело № 525/2023 г., частният жалбоподател е осъден да заплати на Община Свищов сумата в размер на 1 500 лева / 766.94 евро/, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение. Следователно актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу М. М.. По същия начин и с решение № 6846/23.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1040/2025 г. по описа на Върховен административен съд, са били присъдени в полза на Община Свищов съдебни разноски в размер на по 1 500 лева /766.94 евро/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Решението на Върховния административен съд е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му. Същото също така представляват изпълнително основание и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Предвид на изложеното оспореното разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на Община Свищов е правилно и постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на частната жалба, съдът намира, че не следва да се произнася по искането за спиране изпълнението на оспореното разпореждане. Направеното в частната жалба особено искане за спиране на образуваното от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Свищов изпълнително производство по изпълнително дело № 20264150400058/2026 г. в частта по изпълнител лист от 11.02.2026 г. е недопустимо и като такова следва да остави без разглеждане, поради неподсъдността му пред Върховния административен съд. Съгласно чл. 436, ал. 1 и чл. 432, т. 1, във вр. с чл. 438 от ГПК, жалбите срещу действията на съдебния изпълнител, респ. исканията за спиране, се подават до окръжния съд по мястото на изпълнение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,