Определение № 2916 от 11.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2240/2024 г.

Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК, вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. А. К. срещу определение № 2901 от 24.07.2024 г. по т.д. 1403/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с което е оставена без разглеждане молбата му вх.№ 1592/16.01.2024 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 387 от 16.10.2023 г. по т.д./н./ № 292/2022 г. на ОС - Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че е руски гражданин и макар актовете по несъстоятелност да се обявяват публично, няма как да му станат известни и не е имал възможност да узнае за производството по несъстоятелност по отношение на ответника „Кардиологичен медицински център – Твоят живот“ ООД. Изтъква, че последното представлява дискриминация и нарушава принципа за равенство на страните, установен в чл. 9 ГПК, лишава го от участие по делото и отговаря на дефиницията на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Сочи, че подробно изложените от него факти в молбата му по чл. 303 ГПК за лишаването му от възможност да участва в производството по несъстоятелност на ответното дружество по причина на нарушаване на правата му в друго съдебно производство се установяват от събраните по делото доказателства. Оспорва като необосновани изводите на съда по обжалвания съдебен акт, че липсва причинна връзка между нарушеното му право на участие по другото дело и лишаването му от участие в производството по несъстоятелност на ответника. Посочва, че не е уведомен за производството по т.д. 570/2020 г. по описа на ОС - Пловдив, в което неговият баща и наследодател е участвал като трето лице помагач на страната на ищеца, както и че не му е предоставена възможност да вземе участие като негов правоприемник в процеса след смъртта му, поради което и не е разполагал с информация за вземанията на баща си към ответното дружество, респективно че по наследствено правоприемство е кредитор на ответника „Кардиологичен медицински център – Твоят живот“ ООД, което го е лишило и от участие в производството по несъстоятелност на търговеца. По тези доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и молбата му по чл. 303 ГПК да бъде допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ТК, І ТО, е оставил без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател молба за отмяна на влязло в сила решение № 387 от 16.10.2023 г. по т.д./н/ № 292/2022 г. на ОС – Пловдив, с доводи, че отсъства релевантна връзка между въведеното от страната основание за отмяна - т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, и решението, чиято отмяна се иска. Подчертал е, че между заявеното основание за отмяна и посочения предмет на искането за отмяна отсъства необходимата корелация и съответствие, така че въведеното основание да е относимо и годно да доведе до отмяна на посоченото от страната, неправилно според нея, съдебно решение. Изтъкнал е, че твърденията за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, следва да съответстват на предмета на отмяната. Счел е, че когато страната се позовава на нарушаване на съдопроизводствени правила, в резултат на което е била лишена от възможност да участва в делото, не е била надлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, тя може да иска отмяна на решението по това дело. Приел е за недопустимо от нарушаване на посочените правила по едно дело да се извежда искане за отмяна на решението по друго дело. Посочил е, че в конкретния случай всички релевирани от страната фактически доводи за нарушено право на участие - основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, са въведени не към производството, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска, а към друго отделно, самостоятелно исково производство, в което молителят като правоприемник на трето лице помагач не бил конституиран и за който процес не бил уведомен. Подчертал е, че е недопустимо заявените фактически твърдения на молителя, попадащи в хипотезата на т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, осъществени в производството по т.д. № 570/2020 г. на ОС - Пловдив, да послужат като основания за отмяна на решението по друго дело - по т.д./н/ 292/2022 г. на ОС - Пловдив. Изтъкнал е, че е недопустимо ВКС да извърши инцидентна проверка за наличие на основания за отмяна (за допуснати нарушения) по дело, по което е постановено влязло в сила решение, което не е предмет на искането за извънинстанционна проверка по чл. 303 ГПК. Отчел е ясно заявената воля на молителя, че „вследствие нарушаване на съдопроизводствени правила по друго дело“ той не е могъл да вземе участие в производството по подадена от длъжника молба за откриване на производство по несъстоятелност. Подчертал е, че отсъства каквото и да е позоваване на основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК по отношение на производството по несъстоятелност на „Кардиологичен медицински център -Твоят живот” ООД, а и в това производство актовете на съда се обявяват в публичен регистър. Изтъкнал е, че молителят изобщо не твърди и не се позовава на основания за отмяна на решението, постановено в производството по несъстоятелност, поради което е счел за безпредметно да му бъдат давани указания за конкретизация и уточнения, съобразно разясненията в т.10 на ТР № 7 от 31.07.2019г. по т.д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Допълнил е, че е необосновано твърдението на молителя, че самото му качество на кредитор обуславя разглеждане на искането му за отмяна на решението, постановено в производство по несъстоятелност, от което твърдяно качество той извежда и виждането си за основателност на молбата по чл. 303 ГПК. Останалите съображения в молбата по чл. 303 ГПК: за влошени отношения между наследниците, за укриване на обстоятелства за наследството в България и за затруднения при установяването му, са приети от съда за ирелевантни към изчерпателно посочените законоустановени основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Частната жалба е неоснователна. При съблюдаване даденото тълкуване с ТР 7/31.07.2017г. по т.д. 7/2014г. на ОСГТК на ВКС разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от проверка на нейната допустимост. Молба, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от очертаните с нормите на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК обстоятелства, както и молба, която е подадена след срока по чл. 305 ГПК, е недопустима – т. 9 и т. 10 от тълкувателния акт. Сезиралата съда молба отговаря на изискванията за редовност, доколкото съдържа ясно посочване на фактите, на които молителят основава искането си до съда, както и на самото искане, поради което съдът не дължи даване на указания за отстраняване на нейната нередовност. Изложените с молбата на К. А. К. обстоятелства според настоящия състав не покриват сочения от молителя състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото, решенето по което моли да бъде отменено - т.д./н/ № 292/2022 г. на ОС – Пловдив, или да не е била надлежно представлявана, или да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Всички твърдения за нарушение на процесуални правила според ясно заявената теза на молителя касаят производството по т.д. № 570/2020 г. на ОС - Пловдив, влязлото в сила решение по което дело не е предмет на искането за отмяна по сезиралата съда молба. Останалите твърдени от молителя факти: че е кредитор на „Кардиологичен медицински център - Твоят живот” ООД и че не е знаел за това си качество, както правилно е прието с обжалвания съдебен акт, не покриват законовите хипотези на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото не съдържат оплакване за нарушени процедурни правила по това дело, които да са лишили молителя от право на участие по делото. С частната жалба молителят е въвел нови оплаквания, които според него са го лишили от участие по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна иска: че няма достъп до ТР на Република България като руски гражданин, че е дискриминиран и е нарушен принципът за равенство на страните, установен в чл. 9 ГПК. Тези твърдения не се съдържат в депозираната молба за отмяна, законът не допуска последващото й допълване с нови факти и доводи, поради което същите не могат да послужат като основание за нейното разглеждане и уважаване. По тези мотиви, доколкото изложените с молбата на К. А. К. обстоятелства не покриват никой от фактическите състави на чл. 303, ал. 1 ГПК, включително сочения от молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата следва да бъде определена като недопустима - т. 10 от ТР 7 от 31.07.2017 г. по т.д. 7/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС, и същата правилно е оставена без разглеждане с обжалвания съдебен акт. По тези мотиви обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение