Определение № 468 от 12.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 386/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. А. И. като пълномощник на Б. Н. Д. против определение № 169 от 05.05.2011 г. по ч.гр.д. № 160/11 г. на ВКС, ІІ г.о. С него на основание чл. 282, ал.2 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение без номер и дата, постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 3149/05 г., с което Е. М. М. е осъдена да предаде на Б. Н. Д. владението върху описания в диспозитива на решението недвижим имот. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговото спиране. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК подлежат на обжалване с частна жалба определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията, за които това е изрично предвидено в закона. Определението по чл. 282, ал.2 ГПК, с което по искане на жалбоподателя касационната инстанция спира изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение при осъществяване на определените в закона предпоставки - внасяне на надлежно обезпечение, не е от категорията на посочените в чл. 274, ал.1 ГПК. То не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. От друга страна няма законова разпоредба, предвиждаща обжалването му пред по- горен съд. Определението за спиране изпълнението на обжалваното пред ВКС въззивно решение има ограничено действие - до приключване на касационното производство, като може да бъде изменено или отменено от съда, който го е постановил, ако са налице условията на чл. 252 ГПК. С оглед на изложеното частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът