Определение № 1129 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 755/2010 г.

Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Д. Х.,Т. С. К.,В. С. Р.,Т. Д. Т. и А. Д. Д. против решение №385/02.12.2009г. на Х. окръжен съд,постановено по гр.д.№420/2009г. по описа на същия съд,с което потвърждава решение №317/18.05.2009г. постановено по гр.д.№839/2008г. по описа на Х. районен съд,като е отхвърлен предявения от В. Д. Х.,Д. И. К.,А. Д. Д.,Т. Д. Т.,Т. С. К. и В. С. Р. срещу Ваня П. М.,иск с правно основание член 108 от ЗС. В изложението си по член 284 ал.1 т.3 от ГПК,депозирано след дадените от въззивния съд указания на касаторите в тази връзка,последните заявяват,че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,свързан с тежестта на доказване и равнопоставеността на страните в процеса,който е от съществено значение за развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.В подкрепа на тези твърдения,касаторите излагат доводи за това,че съдът неправилно е отменил определението си за допускане на доказателства,което от своя страна е довело до неправилност на съдебния акт и се излагат касационни оплаквания в тази връзка,като се сочи,че процедирайки по този начин въззивният съд е нарушил процесуалните правила,чрез поставяне на страните в неравнопоставеност и на невъзможност да докажат твърденията си от които черпят благоприятни последици,съгласно член 154 от ГПК. Ответницата по касационната жалба Ваня П. М.,в писменото си становище,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска. Съгласно предвиденото в т.4 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода на делото,разрешен с обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,на което единствено се позовават касаторите в изложението си,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството или обществените условия промени,каквито аргументи не се излагат от касаторите.Видно от съдъжанието на изложението в същото се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.Освен това,в горепосоченото тълкувателно решение-т.4 от същото,се визира,че точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на член 280 ал.1 т.3 от ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване,което е налице във всички случаи,при които приносът в тълкуването осигурява разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на законите. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд