Решение № 6517 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1216/2026 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Г. Т., [ЕГН], от гр. Елена, общ. Елена, обл. Велико Търново, против Решение № 4224 от 23.12.2025 г. по адм. д. № 493/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон. Настоява, че не са обсъдени всичките му доводи и относимите към тях доказателства, както и че решението не отразява действителното правно положение между страните. Моли да бъде обезсилено първоинстанционното решение, да бъде отменено и върнато делото за ново разглеждане от друг състав, като бъде уважен искът му. Касаторът твърди, че в нарушение на закона не е била конституирана като контролираща страна в производството Прокуратурата на Република България. Сочи, че неимуществените вреди били трудно доказауеми, но самият факт, че са му били нарушени конституционни права, е достатъчен да се приеме, че са настъпили за него такива. Развива своите съображения за неправилност на съдебното решение, като се позовава и на практика на ЕСПЧ. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответникът – Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, (МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД) не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след извършена проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Г. Т. иск срещу МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, за присъждане на обезщетение в размер на 3000.00 лв. (три хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно от НЕЛК Експертно решение (ЕР) № 91992-114/ 14.06.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на отмяната му - 22.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, като е приложена административната преписка, свързана с ЕР, от отмяната на което се претендират вредите. Разпитан е един свидетел на ищеца. От фактическа страна Административен съд – Велико Търново е установил, че с Експертно решение № 91805 от заседание № 117/ 22.06.2022 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, на ищеца е определена 95 % трайно намалена работоспособност (ТНР) за срок от две години (до 01.06.2024 г.), с начална дата на инвалидизация 22.06.2022 г. и с водеща диагноза [заличен текст]. Впоследствие с Експертно решение № 91992 от заседание № 114/ 14.06.2024 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, К. Т. е преосвидетелстван, като му е определена 80 % трайно намалена работоспособност и срок на инвалидност до 01.06.2026 г. Това ЕР е обжалвано от него и е отменено с Експертно решение № 91755 от заседание № 145/ 22.08.2024 г. на НЕЛК – Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. В мотивите на НЕЛК е отразено, че не са съобразени наличните в МЕД на лицето данни за установена с [заличен текст]. При новото освидетелстване с Експертно решение № 90319 от заседание № 20 от 29.01.2025 г. на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико Търново, на ищеца е определена трайно намалена работоспособност от 80 % за срок от една година (до 01.01.2026 г.) и начална дата на инвалидизация - 22.06.2022 г., с водеща диагноза [заличен текст]. Съдът е посочил, че в решението е указано, че единствените данни за наличието на [заличен текст] са от извършената [заличен текст] от пролежаване в ГЕО – МОБАЛ В. Търново през м.06.2021 г., като наличието му не се потвърждава при последващата хоспитализация и повторна ФГС в ГЕО през м.03.2024 г., нито на извършената ехография на корем при същото пролежаване. Отбелязано е също, че няма извършени образни изследвания – ФГС, КАТ, Ехо, които да потвърдят наличието на посочената патология, поради което за същата не може да се определи % ТНР. Съдът е продължил, че К. Т. е обжалвал и това ЕР № 90319 от заседание № 20 от 29.01.2025 г. на ТЕЛК, като с Експертно решение № 92368 от заседание № 128/ 28.07.2025 г. на НЕЛК – Специализиран състав по Психични, Вътрешни и ССЗ същото е било потвърдено. Съдът е описал приетите като доказателства по делото документи, приложени по опис към исковата молба, както и представените от ответника 3 броя експертни решения от 22.06.2022 г., 14.06.2024 г. и 29.01.2025 г.; амбулаторен лист от 23.11.2023 г.; епикриза, издадена от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, Велико Търново И.З. №6071/2021; писмо от 10.06.2024г. от МОБАЛ град Велико Търново; заявление от К. Г. Т. до ТЕЛК-Велико Търново; амбулаторен лист от 22.02.2024 г.; медицински протокол на ЛКК № 188 от 08.03.2024 г.; медицинското досие на ищеца система експертиза; медицински протокол от 08.03.2024 г.; епикриза ИЗ № 3078/ 2024 г.; болничен лист от 08.03.2024 г.; епикриза ИЗ 10616/ 2015 г.; епикриза ИЗ № 3078/ 2024г.; амбулаторен лист от 22.02.2024 г.; писмо от РЗИ Велико Търново до К. Т. от 05.01.2024 г.; писмо от 16.04.2025 г. до него от НЕЛК; писмо от 24.07.2025 г. от НЕЛК до ищеца; жалба от последния до НЕЛК от 26.06.2024 г.-2 бр.; писмо от РЗИ-Велико Търново до председателя на ТЕЛК към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД, град Велико Търново-2 броя. Посочил е изрично, че са приети като доказателства и постъпилите с писмо вх. № 4166/ 16.09.2025 г. 2 броя ксерокопия от Фишове за спешна медицинска помощ, копия на документи от Информационна система „Регистриране и проследяване на получените обаждания“ и ксерокопие от Амбулаторния журнал на ФСМП град Елена; приложените към становище на К. Т. вх. № 4709/ 14.10.2025 г. доказателства, по опис; заверено копие от МЕД на същия, съдържащо се в електронното му досие, както и всички приложени документи от ищеца към молбите му до съда. Съдът е продължил, че по искане на ищеца са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. М., като е пресъздал неговите показания, вкл. че нямал представа защо е бил посочван постоянно като свидетел по делата на К. Т., тъй като не можел да установи никакви факти във връзка с неговата личност, нито имал представа за това, че е освидетелстван от ТЕЛК, съответно каква е съдбата на Експертните решения на ТЕЛК и на НЕЛК. Отразил е, че свидетелят, предвид липсата на лични наблюдения върху Т., не можел да даде сведения за търпени от него неимуществени вреди, нито за техния вид, характер и размер. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че искът е допустим, но неоснователен. Счел е, че макар да е отменено ЕР № 91992-114/ 14.06.2024 г. на съответната ТЕЛК, то предвид, че е отменено, но без да се произнесе НЕЛК по същество за оценката на трудоспособността на ищеца, тъй като преписката е върната за ново освидетелстване, то административното производство не е приключило с отмяната. В тази връзка е направил извод, че обстоятелството, че ЕР на ТЕЛК е отменено, не може да ангажира отговорността на ответника за вреди, тъй като не е завършена процедурата по освидетелстване. Добавил е, че след връщането на преписката ТЕЛК се е произнесла с ново решение, с което е приела същия процент трайно намалена работоспособност, като това последващо ЕР е потвърдено от НЕЛК. При тези съображения съдът е приел, че не е налице първата предпоставка – незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред. На следващо място, съдът е приел, че от събраните гласни и писмени доказателства не е било установено влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие на отменено ЕР, като е обсъдил в тази насока подробно и задълбочено както гласните, така и писмените доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е постановено от надлежен състав, от разпределен чрез случайно разпределение съдия, който на база непосредствени впечатления е постановил своя акт. В производството са били конституирани и взели участие надлежните страни. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК, намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право. В случая предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се основава на твърдения за отменен незаконосъобразен акт, издаден от ответника, от който като пряка и непосредствена последица се сочи, че те произтичат. С обжалваното решение съдът се е произнесъл по въведения от ищеца предмет на спора, поради което с оглед изложеното и по – горе, решението е валидно и допустимо и не са налице пороци, които да са основание за неговото обезсилване. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебното производство е протекло без участие на контролиращата страна – Прокуратурата. Справка със съдебните протоколи установява, че представител на Окръжна прокуратура – Велико Търново е взел участие по делото и е изразил становище за неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е дал възможност на ищеца да посочи гласни доказателства, заменил е един свидетел с друг и е изслушал явилия се свидетел – С. М., като в заседанието по изслушването му, макар и да е поискал свидетел за установяване твърденията си в исковата молба, ищецът не се е явил, за да организира защитата си. Същевременно съдът е уважил и приел като писмени доказателства всички, поискани от ищеца, които са били относими към спора. Първоинстанционният съд е обсъдил всяко едно от събраните гласни и писмени доказателства, от които е установил съответна на тях фактическа обстановка и е извел правилни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Исковата претенция е по чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да е осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на следните предпоставки за ангажиране на отговорността: претърпените вреди, техния характер и размер, както и това, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е изложил подробни мотиви аз своите изводи, към които препраща настоящият състав на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Дори да е отменен административният акт, както правилно е приел първоинстанционният съд, то произнасяне по същество на неговата законосъобразност не е налице, доколкото преписката е върната за ново освидетелстване и преценка от административния орган, а при новото освидетелстване е прието, че не са налице основания за промяна на процента на ТНР и са определени отново 80 % ТНР. В този смисъл отменен като незаконосъобразен акт, представляващ източник на болки и страдания, не е налице. Такива болки и страдания не се установяват от приобщените по делото доказателства, вкл. и от разпита на свидетеля, посочен от ищеца. Представените пред касационната инстанция не обосновават различен от сторения от първоинстанционния съд извод за неоснователност и недоказаност на предявения иск. В това производство доказателствената тежест е изцяло на ищеца, който не е доказал при пълно и главно доказване отменен незаконосъобразен акт, произтекли от него неимуществени вреди, съответно пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмяната и вредите, поради което решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Претенции за разноски не са заявени, поради което съдът не се произнася за такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,